Оказва се, че Марс е много повече сеизмично активен от предполаганото досега

Апаратът на НАСА InSight, който кацна на Червената планета разкрива, че Марс съвсем не е спокойна планета. По-скоро това е една „трепереща“ планета, на която се случват хиляди земетресения.

„Най-накрая за първи път установихме, че Марс е сеизмично активна планета“, казва Брус Банерд, главен изследовател на InSight, на пресконференция за първите открития на НАСА от данните на сондата.

„Вероятно ставащото там е близо до видовете сеизмична активност, които бихте очаквали да откриете далеч от границите на тектоничните плочи на Земята.“

InSight кацна на Марс през ноември 2018 г., но НАСА току-що пусна първите шест документа за своите открития в списанието Nature Geoscience. Детайлите на изследването са резултат от 174 труса, които роботът е отчел и записал, заедно с повече от 10 000 вихрушки или „прахови дяволи“, които се завъртат над повърхността на Марс.

Банерд казва, че InSight продължава да записва нови земетресения. „В момента имаме около 450 труса в нашия каталог“, казва той. От трусовете, докладвани в изследванията, само 24 са с магнитуд над 3 по скалата на Рихтер, а нито един не е било с магнитуд по-голям от 4.

Сеизмичната активност даде възможност на учените да надникнат в състава на кората на Марс. Земетресенията по-скоро приличат на тези ставащи на Луната, отколкото на земните – което означава, че марсианската кора е по-суха и начупена, отколкото учените смятаха по-рано. Изследователите предполагат, че това вероятно се дължи на минали удари на астероиди.

И все пак изследователите на InSight се надяват, че евентуален много по-голям трус в бъдеще ще отзвучи през мантията на планетата, като предостави повече данни за това какво се крие дълбоко под повърхността й.

Две от най-големите земетресения досега са дошли от района на Цербер Фоса, район, който през последните 10 милиона години е геоложки и вулканично много активен, повече, отколкото който и да е друг район на Марс.

„Нещата които понякога смятаме за най-безинтересни изведнъж стават най-интересни и дават най-значим резултат“, казва Сузана Смрекар, геофизик, водещ изследването за недрата на Марс в екипа на InSight.

Други сеизмични сигнали, които InSight е открил, идват от вихри под налягане, образувани във въздуха. Тези вихри често са наричани „дяволи от прах“. Подобно на такива вихри на Земята, тези „дяволи от прах“ възникват, когато слънчевата светлина затопля земята. Топлият въздух след това се изкачва нагоре и причинява промяна в температурата и налягането, което създава вихър, който в центъра има по-ниско налягане от заобикалящата го атмосфера.

Когато прашният дявол се върти през зоната около InSight, земята под него леко се повдига в отговор на пониженото налягане. Сеизмометърът на сондата е достатъчно чувствителен, за да измери тези малки движения и данните могат да разкрият колко е твърда марсианската кора.

„Това е изцяло нов свят на процеси и ние едва сега започваме да научаваме как да категоризираме тези различни сигнали“, казва Банерд.

InSight направи няколко други изненадващи открития досега. Сондата установи, че магнитното поле около мястото на кацане е 10 пъти по-силно от магнитното поле като цяло на Марс, което предполага, че древни магнитни скали са погребани дълбоко под повърхността там. Измерванията на InSight предполагат също, че магнитното поле на Марс варира леко от ден на нощ. Изследователите смятат, че това се дължи на промените в електрическите токове в горната атмосфера на планетата.

Инструментите на сондата, които измерват марсианската атмосфера, откриват гравитационни вълни, пулсации, които се появяват, когато повишената температура изтласква въздуха нагоре, но гравитацията го дърпа обратно надолу.

Тези инструменти също откриха нискочестотен звук под обхвата на човешкия слух, пътуващ през марсианската атмосфера. InSight разкри също, че марсианската атмосфера има нередовна турбулентност, неочаквано подобна на тази на земната атмосфера.

Сондата все още има близо година работа за събиране на данни и Банерд се надява, че може да открие земетресение, което е достатъчно голямо, за да се разразява във вътрешността на планетата.

Натрупването на данни за по-малките трусове на Марс също ще даде информация на учените за структурата на планетата.

„Ние наистина сме в една и съща ситуация, в която геофизиците са били на Земята в началото на ХХ век.“, казва Банерд. „Виждаме тези движения на планетата, използваме най-добрите инструменти за анализ, които имаме, но все още е много загадъчна ситуацията и ние сме в нещо като Дивия Запад, като се опитваме да разберем какво става там.“