Преминават ли през Луната перспективите за кацане на Марс?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Наскоро НАСА обяви покана за кандидатстване за следващия си клас астронавти. През последните години, когато агенцията избираше астронавти ставаше въпрос най-вече за отиване и връщане до и от Международната космическа станция (МКС). Сега за първи път от близо 50 години, някои от амбициозните космически пътешественици може би ще се обучават за мисия до Луната.

Президентът Доналд Тръмп иска НАСА да изпрати американски астронавти до лунната повърхност и отвъд нея. Това усилие, казва той, ще послужи като „изстрелваща площадка за гарантиране, че Америка ще бъде първата нация, поставила своя флаг на Марс“.

Но какво ще стане, ако НАСА не спре първо на Луната? Ако вместо да изгуби време, усилия и пари, за да достигне отново лунната повърхност, космическата агенция предприеме безпрецедентно пътешествие направо към Червената планета?

Въпросът Луна срещу Марс е по-стар от космическите амбиции на администрацията на Тръмп. Обсъжда се откакто последните мъже заминаха от Луната през 70-те години, когато НАСА, постигнала привидно невъзможен подвиг, започна да размишлява, какво да опита след това. Условията, които подхранват космическата програма преди половин век, когато минава по-малко от десетилетие между обещанието на Джон Ф. Кенеди да изпрати човек на Луната и мисията на Аполо, вече не съществуват. Нито бюджетът, който позволи проектът Аполо да бъде реализиран.

Учените имат свои аргументи за това, кои са най-завладяващите небесни дестинации и какво може да научи човечеството от тях. Тези аргументи, разбира се, са предмет на капризите на президенти, които имат свои собствени идеи за космическата политика на нацията. В най-ново време администрацията на Джордж У. Буш искаше Америка да се върне на Луната, Барак Обама не го направи, а Тръмп има голяма вероятност да осъществи тази цел. Конгресът в крайна сметка решава колко пари получава НАСА и за какво.

Когато Джим Бриденстийн, администратор на НАСА, говори за програмата Artemis (Артемида, сестрата на Аполон в гръцката митология), за ново проучване на Луната, той описва кацането на Луната като платформа за Марс. Ако там нещо се обърка, астронавтите биха могли да се върнат обратно у дома за няколко дни, вместо за месеци. И макар в момента най-новата лунна ракета на НАСА да изостава от графика и да изисква средства над предвидения бюджет, поне космическата агенция вече знае как да изгради такава.

„Трябва да пълзим, преди да ходим, много по-малко да бягаме“, казва Джеймс Райс, старши учен в Института по планетарни науки, който прекара 15 години, работейки в мисиите на роувърите изпращани на Марс. „Ако имате куп ново къмпинг оборудване и сте интелигентни, ще научите как да го използвате първо в задния си двор. Няма да отидете, да речем, на Еверест и да се опитате да разберете как да работите с тези неща.“

Привържениците на директна мисия до Марс обаче твърдят, че всъщност Луната би била лоша практика за Марс. На Луната астронавтите не трябва да се притесняват от преминаването през атмосфера; на Марс ще трябва да го направят. Гравитацията е много по-слаба на лунната повърхност, отколкото на Марс. Луната е изключително студена и един ден там трае близо един земен месец. За разлика от тях един ден на Марс е почти равен по дължина на ден на Земята, а летен ден на червената планета, близо до екватора, би могъл да се почувства толкова приятен, колкото пролетен ден тук на Земята.

Дори прахът върху Луната и Марс е различен. Лунният прах е фин прах от миниатюрни частици с назъбени ръбове и, както научиха астронавтите на Аполо, почти невъзможно да се измият скафандрите и екипировката. Марсианският прах прилича по-скоро на този на Земята и е по-малко вероятно да наранява човешки бели дробове, ако случайно е вдишван. „Ако бяхме направили лунна проба преди да изпратим Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността, съм убеден, че щяха да минат десетилетия преди да изпратим хората на Луната “, казва Джон Грунсфелд, пенсиониран астронавт от НАСА и бивш асоцииран администратор на научното отделение на агенцията. „Медицинската общност ще получи тези проби обратно, ще ги погледне в микроскопа и ще декларира:„ Това е като счупено стъкло. Астронавтите ще го вдишат, ще получат кръвоизлив и ще умрат на Луната. „

Едно от най-обещаващите открития и на Марс, и на Луната е водата, но как се намира тази вода варира между двете тела. Космически кораби и проби от мисиите на Аполо показаха, че Луната има потенциално огромни количества вода, замразена толкова силно, че е станала твърда колкото гранит, в находища дълбоко на полюсите, които бъдещите астронавти могат да изкопаят за своите системи за поддържане на живота. Но ледената вода на Марс може да бъде разпределена по-равномерно точно под повърхността на планетата. Технологията, която бъдещите астронавти ще използват за извличане на вода от лед на Луната, може да бъде съвършено различна от тази нужна на Червената планета.

След половин дузина кацания, които доставиха стотици килограми лунни проби, които бяха внимателно проучени от десетилетия, Луната може да ни се струва доста позната. Но тя все още има своите мистерии и учените са нетърпеливи да ги проучат. Марс също има своите тайни, включително една, която може да отговори на един от най-екзистенциалните въпроси на човечеството. Докато Луната обикновено се приема като безжизнена, на Марс „всъщност може да се потърсят признаци на съществуващ живот на повърхността“, казва Бриони Хорган, професор по планетарни науки от университета Пърдю, който работи за мисиите на Марс на НАСА, включително роувърът, който се планира да бъде изпратен към планетата през юли тази година „Можем да направим това с роботи, но е трудно.“ (Вземете за пример малкият космически кораб изпратен на Марс, който кацна миналата година, готов да сондира почвата, за да измери сеизмичната активност, но заседна почти веднага.)

Грунсфелд, бившият астронавт, смята, че НАСА вече е показала, че не е необходимо да се каца на Луната, за да се отиде на Марс. Агенцията доказа, че може да поддържа астронавтите здрави за дълго време в космоса; Кристина Кох току-що се прибра вкъщи след близо година в Международната космическа станция, рекорд за жена. Пътуване до Марс обаче би изложило астронавтите на по-силна космическа радиация, отколкото те изпитват на МКС, което може да увеличи риска за живота им. „Как това се сравнява с риска от взривяване на стартовия панел или при излитане; как да се справим с опасността корабът да се сблъска с метеор, астероид, отломки, някакъв космически боклук по пътя за Марс; с опасността от изгаряне в атмосферата на Марс; изгаряне в земната атмосфера на връщане? Съберете всички тези рискове и рискът от космическата радиация е само още един“, казва Грунсфелд.

Дори астронавтите участвали в програмата Аполо смятат, че е време да се лети за Марс. Майкъл Колинс каза, че вижда „повече евентуални лунни мисии като забавяне на полета към Марс, което е много по-интересно място за отиване“. Бъз Олдрин пише десетилетия, призовавайки нацията да се съсредоточи върху Марс. Извън НАСА, ракетата и космическият кораб на Илон Мъск са достатъчно мощни, за да се насочат право към Марс. Дори самият Тръмп, написа през миналото лято: „За всички пари, които харчим, НАСА НЕ трябва да говори за отиване на Луната. Направихме това преди 50 години. „

Парите обаче определено са един от ограничаващите фактори. „Ако разполагахме с бюджет подобен на този за Аполо – вероятно бихме могли да стигнем до Марс след 10 години, без да отидем на Луната“, казва Крис Карбери, изпълнителен директор на Explore Mars, индустриална група, която се застъпва за изпращане на хора до Марс до 2030-те.

Пътуването до Марс все още би било трудно, разбира се. Има някои инженерни проблеми, които парите сами не могат да решат. НАСА има по-добра успеваемост при кацане на Марс от която и да е друга космическа агенция в света, но апаратите, които кацнаха бяха малки, а не космически кораби, пълни с астронавти. И никоя агенция никога не е изстрелвала нищо обратно от Марс, важен детайл, ако искате някой от тези астронавти да се прибере у дома.

Докато Карбери вярва, че НАСА технически би могла да извърши директна мисия на Марс, не отрича, че евентуално спирането на Луната ще помогне. Но това би трябвало да е за кратко: Удълженият престой на лунната повърхност или дори проекти за строителство на подземни укрития там, може да остави по-малко време (и пари) за пътуване до Марс, казва той.

Засега администрацията на Тръмп върви напред с целта си да кацне следващият мъж и първата жена на лунния южен полюс през 2024 г. Миналата седмица Белият дом представи на Конгреса искането за бюджета си за НАСА за следващата фискална година, като иска увеличение с 12 процента спрямо текущото финансиране. Целта на НАСА за Марс си остава същата, каквато беше през последното десетилетие: Астронавтите ще направят няколко обиколки около планетата и ще се върнат обратно през 2033 г., без да кацат. Ще последва втора мисия, която ще кацне на Червената планета.

НАСА представи тези пътувания като неизбежни, но те стават все по-мъгляви с времето. Светът вече е по-близо до 2033 г. и ако Мъск стигне първо до Марс, федералното правителство може да има проблеми с убеждаването на обществото, че се нуждаят от пари на данъкоплатците, за да финансират нещо, което богат човек вече прави с пари на своята компания. И как в следващите години правителството може да убеди американците, че изследването на друга планета си струва повече от борбата срещу промените в климата, пряко застрашаващи хората на Земята?

Публикувано в списание The Atlantic.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори