Малките ядрени реактори са ключът към бъдещите космически полети

Space X на Илън Мъск може да доминира общественото внимание през 2020 г., но безброй компании по света също работят върху космически полет или компоненти подсигуряващи космическия полет. Един от най-новите ходове е от групите на частната индустрия, които се стремят да създадат космически кораб задвижван с атомна енергия, който да е на челно място в плановете за достигане на Марс някой ден.

Идеята звучи просто и би била ефективна: малък ядрен реактор, който е напълно безопасно капсулиран. Ниско обогатен уран и неутрони, които инициират верижна реакция, произвеждаща водородното гориво задвижващо космическия кораб.

Така се създава тяга. По някакъв начин това е един вид насочена реакция на ядрено оръжие с инсталиран ограничител.

Привържениците на технологията твърдят, че горивото, което ще използват, е по-малко летливо и самата реакция е по-малко опасна, отколкото може да предполага връзката с оръжията на база делене.

По време на златната ера на ядрената мечта – времето, когато хората виждаха ядрената енергия като радикално решение на много проблеми – учените и дизайнерите измислиха ядрени версии на почти всеки вид потребителска стока. Производителите на автомобили показаха концептуални превозни средства, задвижвани от ядрени реактори. Дори след като САЩ хвърлят двете ядрени бомби върху Япония, хората вярваха, че потребителската ядрена енергия може да бъде напълно безопасна и революционна.

Един интересен учен и „аномалист“ на име Уилям Корлис работи за използването на ядрената енергия в космоса още през 60-те години на миналия век.

„Някой ден ракета ще изведе пилотиран космически кораб от своята орбита около Земята и ще го изпрати в елиптична трансферна орбита, предназначена да пресече планетата Марс 7 месеца по-късно“, пише Корлис за Комисията за атомна енергия – през 1966 г.

Корлис пише това още преди хора да са кацнали на Луната, но описанието му за плюсовете и минусите на ядрения космически полет са верни и днес. Днес, след десетилетия, белязани от периодични сривове в доверието към атомната енергия, обществеността е доста предпазлива.

Миналата година Мъск предположи, че ядреното задвижване може да съкрати планираните пътувания на SpaceX Starship до Марс. Седеммесечната оценка за продължителност на пътуването до Марс на Корлис е равна на това, което днес експертите смятат, че ще е продължителността на неядрено пътуване до Червената планета.

През януари т.г. експерти говориха за ядрения космически полет по време на конференцията за търговски космически превози във Вашингтон, D.C. Разработването и изграждането на космически кораби на НАСА винаги върви ръка за ръка с контрагенти и космически експерти като Lockheed и Rockwell. Тези експерти предполагат в продължение на десетилетия, че ядрената енергия, използвана от някои спътници и наземни превозни средства, може да се използва и за космически полети. По този начин безопасно може да се намали риска за астронавтите по време на пътуването до Марс, особено когато продължителното излагане на космическа радиация представлява огромна опасност.

Когато става въпрос за ядрен полет най-често се разбира задвижването, след като космическият кораб вече е в полет, а не за изстрелване на ракетата. Мъск подчертава това, когато обсъжда евентуалното използване на ядрената енергия за SpaceX, а и другите производители правят същото разграничение. Представителите на индустрията в януарския панел изтъкват, че американското правителство е пестеливо на прогнози по отношение на възможностите за ядрено задвижване и по-скоро е заето да прави планове да се върне на Луната. Това много по-кратко пътуване не изисква непременно ядрена енергия.

Въпреки това, става все по-ясно, че ще е трудно да се изпратят хора на други планети без ядрено задвижване на космическия кораб. Това е технология, която значително би скъсила времето за пътуване.

Всъщност Корлис предсказва това още през 1966 година:
„Ключът към изследваното от Слънчевата система с пилотирани космически кораби е успешното използване на енергията, заключена в ядрото на урана“.