Изглежда, че няма апокалипсис на насекоми, поне в Северна Америка

През последните години понятието за апокалипсис на насекомите се превърна в гореща тема в науката за опазване на природата и привлече вниманието на обществеността.

Учените, които предупреждават, че тази катастрофа се разгръща, твърдят, че членестоногите – голяма категория безгръбначни животни, включващи насекоми – бързо намаляват, което може би сигнализира за общ срив на екосистемите в целия свят.

Започвайки от 2000 г. и по-често от 2017 г., изследователите документират големи спадове на популацията сред молци, бръмбари, пчели, пеперуди и много други видове насекоми. Ако бъде потвърдена, тази тенденция би предизвикала сериозно безпокойство, особено като се има предвид, че насекомите са важни животни в почти всички сухоземни среди.

Но в наскоро публикувано проучване, авторите преглеждат над 5000 набора данни за членестоноги в Северна Америка, обхващащи хиляди видове и десетки местообитания през десетилетията. По същество не откриват промяна в числеността на популацията.

Тези резултати не означават, че насекомите са добре. Всъщност има добри доказателства, че някои видове насекоми са в упадък и са изложени на опасност от изчезване. Но последните открития показват, че като цяло идеята за мащабно намаляване на насекомите остава открит въпрос.

За повечето учени идеята за изчезването на насекомите е предсказваща перспектива, която би имала вредни последици за всички аспекти на живота на Земята, включително благосъстоянието на човека.

Но редица учени са скептично настроени към апокалипсиса на насекомите. Редица изследвания, които показват широки спадове, са ограничени географски, като се фокусират главно върху Европа. Обикновено тези изследвания анализират само няколко вида или групи от видове.

Някои особено продължителни оценки показват, че спад през последните 30 години е имало след периоди, когато съответните популации от насекоми се увеличават. За много популации от насекоми е известно, че естествено се колебаят, понякога драстично.

Екологът Бил Снайдер заявява, че проучванията, предполагащи широкото отмиране на насекоми, създават интригуващ модел с важни последствия, но доказателствата все още не са достатъчно силни, за да се направят заключения. Например, какво се случва в Северна Америка, която има изключително разнообразен пейзаж.

Екип от 12 души, който включва шестима студенти, докторанти Майкъл Скот Кросли и Аманда Майер и техни колеги от американския департамент по земеделие, работи по проект. Когато приключват с компилирането на набори от данни, те са очаквали да забележат широко намаляване на насекомите.

Вместо това резултатите ги оставят объркани. Някои видове наистина са намалели, докато други обаче, са се увеличили. Но най-честият резултат за даден вид на определен обект не е значителна промяна. По-голямата част от видовете имат стабилна численост. На местата, които разглеждат, няма признаци на апокалипсис на насекоми и в действителност изобщо няма широки спадове.

Защо получените резултати са толкова различни от тези на други скорошни проучвания? Има две потенциални обяснения: пристрастия към местоположението и активни публикации.

Повечето анализи за намаляване на насекомите идват от европейски данни. Всъщност Европа има по-добри и обширни дългосрочни данни в сравнение с други части на света. Това е и една от най-гъсто населените части на света – три пъти по-висока плътност от Северна Америка.

Освен това почти цялата земя на Европа е модифицирана за човешка употреба. Земеделието е широко разпространено и интензивно, а градовете и крайградските райони покриват големи пластове от ландшафта. Затова може би не е изненадващо, че Европа също е загубила по-голяма част от дивите си животни в сравнение със Северна Америка.

Пристрастността на публикациите не се изразява в нечестност или неверни резултати. Отнася се до идеята, че по-драматичните резултати са по-публикувани. Рецензенти и списания са по-склонни да се интересуват от видове, които изчезват, отколкото от видове, които не показват промяна във времето.

Резултатът е, че с течение на времето намаляващите видове могат да станат свръх представяни в литературата. Тогава, когато учените отиват да търсят анализи за популациите на животните, спадът е предимно това, което намират.

Проучването за Северна Америка няма да даде окончателния отговор. Тъй като човешката популация продължава да нараства и присвоява все по-голям дял от световната земя, вода, космос и биомаса, други видове могат да се оттеглят и оцеляват само с по-малко ресурси. Всеки път, когато се сече гора, разорава се прерия или се павира поле, светът губи част от животните и растенията живели там.

Количественото определяне на този процес ще изисква повече мониторинг, повече биолози за наблюдаване, работещи в областта и повече информираност за това как човешките действия влияят върху биоразнообразието на Земята. Но е възможно насекомите, оцелели милиони години през много биологични катастрофи, да намерят начин да оцелеят и въпреки човешкото присъствие.