Валес Маринерис – най дълбокият каньон в Слънчевата система

Гранд каньонът на Аризона може да предизвиква страхопочитание, но той е просто „драскотина“ в сравнение с масивния каньон Валес Маринерис на Марс.

Нарязан по екватора на Марс за около 4000 км, каньонът би достигнал от Ню Йорк до Сан Франциско, ако бъде поставен в САЩ, според НАСА.

Основата на каньона потъва на близо 12 км в околните равнини. Това е толкова дълбоко, колкото някои от най-дълбоките части на океана на Земята. Това е най-големият каньон в Слънчевата система, а новите изображения от Mars Reconnaissance Orbiter разкриват подробности за колосалния му размер.

Снимките са направени с помощта на HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment), най-мощната камера, изпращана някога до друга планета. Това е един от шестте инструмента на борда на Mars Reconnaissance Orbiter, съобщават от Университета в Аризона.

Въпреки някои наистина спиращи дъха изображения на Валес Маринерис, учените все още не са сигурни как се е образувал гигантския комплекс на каньона, според LiveScience.

За разлика от Големия каньон на Земята, Валес Маринерис вероятно не е бил изрязан от милиарди години бързаща вода; Червената планета е прекалено гореща и суха, за да е побирала някога достатъчно голяма река, която да пробие кората по този начин „, пише LiveScience.

Голяма част от каньона вероятно се е отворила преди милиарди години, според Европейската космическа агенция, когато близката група вулкани, известна като района на Тарсис, за пръв път изригва от марсианската почва.

Докато издутината на Тарсис се издига от магмата през първия милиард години на планетата, заобикалящата я кора се разтяга, разкъсва и в крайна сметка се срутва в гигантските корита на Валес Маринерис „, обясняват от Европейската космическа агенция.

Издутината на Тарсис е дом на Олимп Монс, най-големият вулкан в Слънчевата система.

По-нататъшен анализ на снимки с висока разделителна способност като тези ще помогне за разрешаването на озадачаващата история за произхода на най-великия каньон на Слънчевата система, според LiveScience.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.