Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ще се появят ли отровни хора?

31 март 2021 г. в 08:30
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:17

Учените са открили общо генетично минало на слюнката и отровата. Това означава, че отровните бозайници и влечуги имат общ предшественик.

Може ли бъдещите хора да се развият, за да имат отровни жлези? При ново изследване учените затварят дълго отворена врата, като причинно свързват ранните слюнчени жлези с това, което в крайна сметка се превръща в отровни жлези при много животни.

Тъй като слюнката е общата нишка, това означава, че всеки, който има слюнчени жлези, в крайна сметка може да развие отрова – от мишки в новия експеримент чак до хората.

Първо, фактите. В това проучване учени от Института за наука и технологии в Окинава (OIST) и Австралийския национален университет се опитват да отговорят на стар въпрос в еволюционната биология: как еволюират отровните жлези при животните?

„Системите за орална отрова са еволюирали многократно в множество гръбначни животни, позволявайки експлоатацията на уникални хищнически ниши. И все пак как и кога те са се развили, остава слабо известно “, обясняват изследователите.

За да стеснят полето на възможните отговори, учените са изследвали група от няколко хиляди гена, за които е установено, че се експресират в тандем с освобождаване на отрова при животни с отровни жлези. Те открили, че същите гени и физически механизми са били в действие в обикновени стари слюнчени жлези при други животни:

„Открихме, че цялостната експресия на гена на отровни жлези е изненадващо добре запазена в сравнение със слюнчените жлези на други амниоти. Охарактеризирахме „мрежата metavenom“, мрежа от 3 000 несекретирани гени, които са силно експресирани с токсините и основно участват в сгъването и модификацията на протеините. “

По принцип слюнчените жлези обслужват „празни купи“, а отровните жлези обслужват „купи, пълни с отрова“. Липсващото парче не е в гените или механизма, а в съдържанието на това, което се отделя от жлезите: специални протеини.

Защо отровата е такава загадка? Най-вече просто учените не са я изучавали масово и част от това е, защото отровата е объркващо често срещана и еклектична.

„Докато много змии използват система за орална отрова за осигуряване на плячка, има и бозайници, като землеройки и соленодони, които са еволюирали устни отровни системи (базирани на слюнчените жлези) за улавяне или защита на плячката“, казват учените. Има хиляди отровни животински видове.

Тази широко разпространена природа е една от причините, поради която един общ генетичен прародител е толкова вълнуващ. В този случай изследователите подчертават споделената връзка между, по-специално, бозайници и влечуги. Има само шепа отровни бозайници и действителната отрова, която те секретират, е различна. Изследователите обясняват:

„Например, слюнчената тъкан на повечето бозайници произвежда големи количества много разредени смеси, докато жлезите на змийската отрова произвеждат силно концентрирани смеси от различни токсини.“

Всичко това помага да се обясни защо връзката не е била изследвана по-рано – натрупването на отровни животни е просто твърде голямо, за да може връзката да стане ясна на пръв поглед.

„При отровните змии генетичните семейства са претърпели по-голямо разширение и са се развили със значително по-висока скорост, отколкото при други родове като бозайници“, казват учените, поради което тези змии изплюват високооктановата отрова в сравнение с разводнената отрова на бозайници със същия генетичен модел на експресия.

Но знаейки, че всичко се връща към ранните слюнчени жлези, означава, че има по-добро място да започнат изследвания на общите черти, както и на разликите, заключават учените.

Публикувано в Popular Mechanics


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.


Категории на статията:
Генетика