Учени разкриват тайните на Голямото червено петно на Юпитер

Ново проучване на Голямото червено петно ​​на Юпитер установи, че невероятно упоритата буря, която се наблюдава от най-малко 356 години, е по-дълбока, отколкото се смяташе досега, съобщи UPI.

Установено е, че метеорологичният феномен, който произвежда скорости на вятъра, които могат да достигнат до 400 мили в час, почти 200 мили в час по-силни от най-мощните урагани на Земята, се простира до 310 мили под върховете на облаците на Юпитер.

Учените успяха да направят новото откритие, след като анализираха данни от Джуно, космическия кораб на НАСА, който обикаля най-голямата планета в Слънчевата система от 2016 г.

„Знаехме, че продължава дълго време, но не знаехме колко дълбоко или как наистина работи“, казва Скот Болтън, главният изследовател на мисията на НАСА Juno и директор на отдела за космически науки и инженерство в Югозападния изследователски институт в Сан Антонио.

Учените, изучаващи данните, очакваха да открият, че Голямото червено петно ​​ще бъде сравнително плитко. Вместо това те бяха изненадани да открият, че бурята, която е оформена като плоска леща и е широка около 10 000 мили, се простира отвъд дълбините, през които слънчевата светлина може да проникне.

Изображението на Голямото червено петно на Юпитер е заснето през 2020 г. от космическия кораб на НАСА Juno. Последният прелет на Джуно помогна на астрономите да разкрият тайните на мистериозния феномен.

„Голямото червено петно е толкова дълбоко в Юпитер, колкото Международната космическа станция е високо над главите ни“, казва Марция Паризи, изследовател от лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния.

Друг екип от изследователи създаде триизмерна карта на атмосферата на Юпитер, давайки на учените „разбиране за това как работи красивата и буреносна атмосфера на Юпитер“, казва Болтън.

Изследователите открили, че циклоните на Юпитер са по-топли отгоре и по-студени отдолу, докато антициклоните, които се въртят в обратна посока на циклоните, са по-студени отгоре, но по-топли отдолу.

Изследователите на Юпитер отдавна се опитват да решат въпроса как се образуват струйните потоци на планетата, с потенциална улика, открита в това последно проучване.

„Следвайки амоняка [в атмосферата на Юпитер], открихме циркулационни клетки, както в северното, така и в южното полукълбо, които са подобни по природа на „фералните клетки“, които контролират голяма част от нашия климат тук на Земята“, казва Керен Дуер от Научния институт Weizmann в Израел. „Докато Земята има по една Ферелна клетка на полукълбо, Юпитер има осем – всяка поне 30 пъти по-голяма.“

Изследователите също така откриха прилика между поясите и зоните на Юпитер, неговите отличителни бели и червеникави ивици от облаци, които се увиват около планетата, и океаните на Земята.

Данните от Juno установиха, че поясите и зоните претърпяват преход: на малки дълбочини, коланите са по-ярки в микровълнова светлина от съседните зони, но обратното е вярно на по-дълбоки нива.

„Ние наричаме това ниво „Jovicline“ по аналогия с преходен слой, наблюдаван в океаните на Земята, известен като термоклин – където морската вода преминава рязко от относително топла към относително студена“, казва Лий Флетчър, участващ учен в проекта Juno от университета Лестър в Обединеното кралство.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.