Смърт няма! (Артър Конан Дойл)

Член на окултното общество „Златната зора”, президент на Британската колегия на окултните науки и Лондонското спиритично общество, автор на двутомния труд „История на спиритуализма”, лекар и учен, посветил на изучаването на окултизма 50 години от живота си – това са само част от нещата, които могат да се кажат за автора на легендарните приключения за Шерлок Холмс – сър Артър Конан Дойл.

Пътят към спиритизма

„Спиритизмът е неизчерпаем.” Сър Артър Конан Дойл

На 21 октомври 1916 г. в сп. Light 47-годишният Конан Дойл, вече световноизвестен създател на детективски романи, публикува статия, в която за първи път публично обявява своята вяра в общуването с починали хора.

„Когато през 1882 г. завърших медицинското си образование – пише той, – и аз като повечето лекари бях убеден материалист във всичко, което се отнася до нашата участ. И в същото време никога не преставах да бъда ревностен атеист, тъй като според мен още никой не е дал отговор на въпроса, зададен от Наполеон в звездна нощ към професор атеист по време на египетския поход: „Кажете ми, кой е създал тези звезди?”

Но когато подходих към въпроса за нашите крехки личности, преживяващи смърт, ми се стори, че много аналогии, съществуващи в природата, отхвърляха съхранението на личността след смъртта на тялото. Когато свещта догаря, гасне светлината; когато прекъсне кабелът, спира токът; и когато загине тялото, съзнанието изчезва. Разбитата цигулка не издава ни звук, макар че музикантът си е същият.”

Не по-малко впечатление оставило посещението му на спиритичен сеанс в края на 1886 г.:

„Винаги съм гледал на тази тема като на най-великата глупост на света; дотогава бях прочел някои разкази за скандални разобличения на медиуми и бях поразен как човек с трезв ум може изобщо да им повярва – признава сър Артър Конан Дойл. – Но някои от приятелите ми се интересуваха от спиритуализма и заедно с тях взех участие в някои сеанси. Ние получихме свързани съобщения.”

Един от първите му помощници в спиритичните сеанси станал архитект – господин Бол. След това започнали сеанси в семейства на пациенти. Но умът на практикуващия лекар не искал да приеме очевидните факти. За съвет се обърнал към познат – генерал Алфред Дрейсън, известен със своите астрономически и психически изследвания. И той откликнал със съвет: „Да се занимаваш с психизъм без медиум, е все едно да се занимаваш с астрономия без телескоп.”

Послушал съвета, Конан Дойл с помощта на професионалния медиум Хорстед в продължение на 6 месеца през 1887 г. организирал в дома си шест сеанса. И резултатите надминали очакванията му. Няколко години той посветил на изучаването на теософия, но се разочаровал от нея и през 1891 г. влязъл в Обществото за психически изследвания. Тази организация била призвана да изучава всички „случаи, отнасящи се до проявлението на свръхестествени сили”.

Чужд сред свои

Скептично настроените приятели приписвали заниманието на Конан Дойл със спиритизъм на нездрава наследственост. Известно е, че бащата на писателя страдал от психически отклонения и починал в специализирана клиника. Нещата стигнали до открит дебат между него и Джон Дъглас на страниците на „Сънди експрес”. Опонентът му публикувал статия със заглавието „Дали не е полудял Конан Дойл?”.

Приятелите на писателя Джером К. Джером и Бъртранд Ръсел също публично изразили съмнение в здравия ум на сър Артър. Най-болно му станало от фантаста Хърбърт Уелс, описал като един от героите в своя роман „Автокрацията на мистър Парам” човек, който по време на спиритичен сеанс се преражда с цел да дойде на власт в Англия и да потопи света във война.

В статията „От какво се дразни Хърбърт Уелс” Конан Дойл защитил спиритизма: „Едно от двете – или всички наблюдатели са лъжци и глупаци, или наблюденията им са истинни. Ако аз, без сянка на съмнение, твърдя, че в присъствието на свидетели едновременно съм видял майка си и племенника си, когато вече не са били между живите, то е напълно ясно, че принадлежа или към едната, или към другата от тези две категории. Грижата да решат това предоставям на тези, които ме познават и могат да съдят за всичко, направено от мен.”

Шокът на Хари Худини

С известния илюзионист Хари Худини (1874-1926) Конан Дойл се запознал по време на турне в Америка. Лекциите на известния писател били посветени на спиритизма, а илюзионистът откровено се смеел над вярата в паранормалните явления. Хари дори хвърлил половин година, за да приготви номер и да разубеди сър Артър. „Разработих трик специално за да ви покажа на какво е способен ловкият и опитен човек – казал той. – Много ви моля – когато видите нещо невероятно, не бързайте със заключенията, че не е станало без свръхестествени сили или духове.”

Междувременно самият Худини толкова се увлякъл по спиритизма, че специално заминал за Русия в търсене на свръхестествени тайни. След което се обърнал към Конан Дойл: „Чух, че у жена ви се е разкрил дар на силен медиум.” Когато Дойл потвърдил: „Да, Джин има някои способности”, фокусникът помолил: „В такъв случай позволете ми да ви задам няколко въпроса.” „Нямам нищо против – отговорил писателят. – Можем да се срещнем в хотел „Амбасадор” и да направим там сеанс.”

Зрелището привлякло много любопитни. Както по-късно си спомнили присъстващите, Джин стояла настрани и много бързо изпаднала в транс. След това с глух глас съобщила, че е в контакт със сина на сър Артър от първия му брак, който загинал в Първата световна война. Въпросът на Худини бил: „Попитайте го защо майка ми е оставила такова странно завещание?”

Какво точно е чул Хари, така и останало тайна. Но отговорът толкова го потресъл, че скочил и избягал от стаята. А сър Артър признал, че на този сеанс е получил още едно доказателство за съществуването на духове.

Апологет на спиритизма

В популяризирането на спиритизма на Артър Конан Дойл помогнала неговата известност като писател с блестящ стил. В статията „Спиритизмът и човешкият прогрес” (1925) той пише: „Спиритизмът безспорно е най-важното нещо на света и заслужава да му се отделя време. Хората следва да бъдат порицани за това, че го пренебрегват, а не защото подхождат към него предпазливо. Бих повторил тук от собствено име думите на Текери. Той е казал на един свой опонент: „Това, което казвате, е напълно естествено, но ако бяхте видели същото, което и аз, бихте променили мнението си.” Трябва да приравняваме теориите си към фактите. Досега приравнявахме фактите към теориите си. Ако все още не сте сред нашите привърженици, това е съвършено правилно от ваша страна. За да разберете това учение, ви е необходимо време. На мен самия ми бяха необходими много години. Сега за мен няма нищо по-важно от това, защото знам, че тук е истината. Но да знаеш, не е същото като да вярваш. Спиритизмът е неизчерпаем. В него има десетки различни, достойни за изучаване области. Само когато тези неща се отнасят лично до вас, ще можете да разберете и оцените цялата им сила.”

Последното доказателство

На 13 юли 1930 г. в лондонския „Роял Албърт Хол” на възпоменателна церемония за сър Артър Конан Дойл (починал на 7 юли 1930 г.) се събрали почти 8000 души. Присъстващите с известно недоумение гледали празния стол на първия ред, между вдовицата Джин и сина й Артър, оставен специално за Конан Дойл. Не по-малък интерес предизвикало и присъствието в залата на Естел Робъртс – известен медиум.

Всички си шепнели, че сър Артър е знаел с точност датата на своята смърт. Още през пролетта писателят извикал в кабинета си своята съпруга и й казал: „Съобщиха ми „оттам”, че ще напусна този свят на 7 юли. Жалко, разбира се, но ти приготви всичко необходимо.”

Джин, която Дойл неслучайно смятал за силен медиум, взела думите му на сериозно. Уви, потвърждението дошло бързо. В разгара на лятото Конан Дойл получил инфаркт. Нощта срещу 7 юли била последната в живота му. Втори инфаркт го покосил в осем и половина сутринта, а половин час по-късно сър Артър не станал.

Присъстващите замълчали, когато към тях се обърнала вдовицата:

„Дами и господа! Преди смъртта си моят съпруг ми предаде този пакет, запечатан с личния му печат. Госпожа Робъртс ще узнае от духа на сър Артър съдържанието на посланието и ние ще проверим вярно ли е то.” Неколцина пожелали да се убедят в целостта на фамилния печат от червен восък. След това Естел Робъртс, стояща пред празния стол, съобщила: „Победих ви, господа невярващи! Смърт няма. До скоро виждане.”

Всеобщото изумление се засилило още повече, когато отворили пакета: на лист хартия бил изписан същият този текст.

На вярната Джин съдбата отпуснала още десет години живот. Тя твърдяла до последния си дъх, че общува с духа на покойния си съпруг. Напуснала този свят с думите: „Той ме повика.”

Източник: Тайны ХХ века