Нови открития при разкопките на църквата в крепостта Урвич
Сребърен пръстен с обков от злато откриха при археологическите проучвания на църква в крепостта Урвич, съобщиха от Столична община.
През юни и юли 2024 г. Националният исторически музей реализира втора част на проект IN SITU FRESCO: Археологически проучвания на Кокалянски Урвич, финансиран от Столична община – Програма „Култура“.
Наред с дейностите по почистване, социализация, беседи с ученици и изработка на рекламни материали, са направени и археологически проучвания на Църква №2 в Цитаделата.
При провеждането на археологическите разкопки е установено, че Църква №2 е построена като част от архитектурния ансамбъл на Цитаделата.
От юг тя е свързана с крепостната стена и близките жилищни помещения чрез врата с една ос, разположена почти централно между двата прозореца на южната фасада.
При проучването на Църква № 2 са документирани нови седем гроба. С тях общият брой на проучените гробове от некропола на Църква №2 през 2024 г. става единайсет.
Всички гробове са проучени и документирани според изискванията, а костните останки се анализират от доц. д-р Виктория Русева от ИЕМПАМ-БАН.
Гроб №7 заема западната и централна част на южния дял от плочника на наоса. Маркиран е чрез подредба на тухли от самия плочник с формата на арка, чиято отворена част гледа на изток.
Гроб №9 е разкрит в нартекса на храма от север на каменния плочник. В него е открит сребърен пръстен с обков от злато и изображение на двуглав орел върху плочката.
Пръстенът е с изключително богато декорирана халка и кант около централното изображение.
Гроб №11 е разкрит до южното рамо на храма. В него са са открити фрагментиран керамичен съд, масивна сребърна игла с топче, сребърна перпендула с ажурна сфера и сребърна с позлата масивна перпендула с формата на лунула. Както и ажурен сребърен наушник.
Всички открити предмети се отнасят към периода на Второто българско царство.
Църква №2 възниква още в края или през втората половина на ХІІІ век като част от единен ансамбъл от жилищна, религиозна и представителна архитектура в затворен комплекс с площ 1100 кв. м.
През 70-те или 80-те години на XIV век Църква №2 е преустроена като църква-гробница. На територията ѝ са положени тленните останки на трима души.
Впоследствие около църквата са положени поне още осем човека, но техните гробове нямат пряка архитектурна връзка с храма.