Нов радиационен пояс на Земята смути учените

На 28 февруари НАСА съобщи, че е открит още един радиационен пояс на Земята, който е хвърлил в смут астрономите и специалистите на агенцията. Учените го нарекли „загадъчен” и „феноменален”.

„Не знаем защо по-рано не сме го видели – признава Шри Канекъл от Центъра за космически полети „Годард”. – Не знаем дали става дума за рядко явление. Природата както винаги е способна да ни учуди.”

Канекъл твърди, че третият радиационен пояс е открит от космическите апарати между две други – вече известни – зони с повишена радиация, намиращи се на няколко хиляди километра над Земята.

„Първо помислихме, че това е доста странно и че сигурно се е случило нещо с нашите апарати – разказва специалистът. – Но измина време, а радиационният пояс оставаше на мястото си. Проверихме уредите и се убедихме, че всичко с тях е наред.”

Изненадите обаче не свършили дотук. Предстояла още по-голяма. Месец след началото на наблюденията третият радиационен пояс изчезнал след мощно изригване на Слънцето и демонстрирал непостоянния си характер.

В НАСА смятат, че откритието променя досегашните научни представи за радиационните пояси на земята, открити още през 1958 г. в резултат на полетите на първите съветски и американски спътници. Те представляват области на магнитосферата, в които се натрупват високоенергийни заредени частици, основно протони и електрони. Изучаването им е необходимо за подготовката на полети в Далечния космос, където съществува опасност от повишеното въздействие на радиацията върху човешкия организъм.

НАСА изпрати два спътника близнаци за изучаването на радиационните пояси на 30 август миналата година. Проектът е разработен в Центъра за космически полети „Годард” със съдействието на други научни лаборатории и е предвиден за две години.

Сега двата апарата се намират на високи елиптични орбити и предават на Земята информация за процесите във вътрешния и външния радиационен пояс. Спътниците се следят един друг, което позволява на учените да сравняват данните, постъпващи от една и съща точка в пространството с известен интервал.

Специалистите на НАСА разчитат да получат нови данни за заредените потоци елементарни частици, влиянието на слънчевата активност на ниво радиация в околоземното пространство, както и за опасността от тези явления за живота на човека, включително за работата на различни електронни системи.

„Този проект ще ни позволи да използваме магнитосферата на Земята като естествена лаборатория, за да разберем по-добре кат възниква и се разпространява радиацията във Вселената”, казва Бари Мок от Лабораторията за приложна физика към университета „Джон Хопкинс”. Според него „в тази област има още доста загадки”.

„Фантастичните нови възможности и постижения в областта на технологиите, използването на сондите от мисията Van Allen позволяват на учените да видят в безпрецедентни детайли как радиационните пояси се запълват със заредени частици. Това ни е дало представа какво ги кара да се променят и как тези процеси влияят на горните слоеве на земната атмосфера”, добавя Джон Грансфелд от НАСА.

Откритието показва динамичния и променлив характер на радиационните пояси и изяснява разбиранията ни за това как реагират те на слънчевата активност. Резултатите от изследването са публикувани в четвъртък в сп. Science.

„Това е първият път, когато благодарение на съвременни инструменти успяхме да погледнем едновременно във времето, пространството и енергията в външния пояс – допълва Даниъл Бейкър, водещ изследването от университета на Колорадо в Боулдър. – Предишните наблюдения на външния радиационен пояс ни дадоха представа за него като за един размазан елемент. Когато насочихме космическите апарати, то два дни след това мощното ускоряване на електроните прогресираше и успяхме да видим ясно новия пояс.”

Учените наблюдавали третия пояс в продължение на четири седмици чак до мощната ударна вълнà от Слънцето, която го унищожила. Наблюденията са провеждани от учените от Лабораторията за атмосферна и космическа физика (LASP), Центъра за космически полети „Годард” на НАСА в Грийнбелт, Националната лаборатория Лос Аламос, Ню Мексико, както и Института за изучаването на Земята, океаните и Космоса към университета на Ню Хемпшир в Дърам.