Мами ни перспективата за далечни космически експедиции. Но полетът в Космоса може да се отрази зле на интелекта човешки. До този извод е стигнал проф. Кери O’Баниън от Медицинския център на университета на Рочестър (URMC). Той смята, че космическото излъчване, на което са изложени космонавтите, въздейства негативно на работата на мозъка.
Известно е, че Космосът е изпълнен с вредни излъчвания, но тук, на Земята, ни защитава магнитното поле. Макар че от някои видове излъчване можем да се скрием, към други сме напълно баззащитни.
Проф. O’Баниън е изследвал в продължение на осем години въздействието върху нервната система на високоенергийните частици HZE, които се изпускат от свърхновите и се движат с огромни скорости. В хода на експерименти на ускорителя в Брукхейвънската лаборатория той е използвал железни HZE частици, които са способни лесно да проникват през твърди обекти. Така станало ясно, че контактът с дадените частици съществено намалява умствените способности при животни.
Например мишки, подложени на тяхното въздействие, показвали лоши резултати при преминаването на лабиринт и други задачи. Освен това в мозъка на гризачите били отбелязани съдови изменения, а също натрупване на белтъка бета-амилоид, което е един от признаците на болестта на Алцхаймер. Вероятно същите изменения може да се наблюдават и в човека.
Ако при космически пътешествия по-рано учените се опасяваха например от възникването на онкологични заболявания под въздействие на радиацията, то сега става дума вече за неврологични мозъчни нарушения.
Възникването на халюцинации при хората, озовали се на голяма височина над Земята, не са рядкост. Така например през 1994 г. един от руските космонавти, който в продължение на половин година работил на орбиталната станция „Мир”, споделил със свои колеги, че по време на полета е имал фантастични видения. Те се превръщали в други същества – хора, животни и дори хуманоиди с извънземен произход. Те сякаш се пренасяли през пространство-времето в други реалности, на непознати планети и встъпвали в контакт с вселенски източник на информация.
За подобни състояния разказвали и други членове на екипажи на космически кораби. Но никой от тях не искал да дава гласност на фактите. Известни са случаи, когато космонавтите виждали на борда хора фантоми, останали на Земята, а често и техни починали близки.
Същото се случва и с пилотите на самолети. Става дума например за т.нар. феномен „гигантска ръка”. Той се появявал по време на продължителни полети. Пилотът има усещането, че щурвалът се държи от невидима ръка. Изследване, проведено от ВВС на САЩ, показало, че около 15% от летците са изпитали този ефект. Възможно е понякога именно той да е причина за катастрофи.
А ако хората продължително време се намират извън пределите на земната орбита? Към невероятното натоварване на мозъка ще се прибави и ефектът на излъчването. Така съществува опасност, че след тригодишна мисия на Марс, чието осъществяване се планира в относително близки срокове, астронавтите ще се превърнат в малоумни инвалиди. И едва ли от тях ще има особена полза.
Разбира се, в Космоса може да се изпращат „еднократни” екипажи, като се изчисли приблизителното време на ефективната им работа (до настъпването на необратими изменения в мозъка им). Такава стратегия обаче се смята за нехуманна. Макар че има варианти – да се изпратят неизлечимо болни, хора, които искат да се самоубият и такива, които доброволно искат да жертват здравето и психиката си в името на по-висши цели…
Това вече е в областта на фантастиката. Засега при подбора на космонавти решаващи фактори са физическото и психическото здраве, така че едва ли болни и самоубийци ще станат някога членове на космически екипажи. Нещо от рода на опитни свинчета.
Единствен приемлив изход от ситуацията според експерти може да стане създаването на космически кораби, които ще достигат целите си с пределно висока скорост, намалявайки полета от няколко години до няколко месеца. В такъв случай рискът за екипажите може да се окаже минимален.
Източник: Pravda.ru
