Учени поискаха помощ от ООН за проблема с космическия боклук

Учените продължават да алармират за риска от образуване на огромни количества космически отпадъци в околоземното пространство.

Нарастващите опасения накараха американски и британски изследователи да потърсят подкрепа от ООН. Според тях проблемът трябва да бъде включен в дневния ред на организацията възможно най-скоро.

Призивът към ООН беше изпратен от американски специалисти от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и Тексаския университет, както и британски учени от университета в Плимут.

Според тях проблемът с генерирането на космически отпадъци трябва да бъде включен в списъка на целите за устойчиво развитие (SDGs).

„Космосът вече не е безграничен, той е ограничен ресурс под нарастващ натиск от човешката дейност“, казва Мелиса Куин, един от авторите на инициативата и генерален мениджър на Slingshot Aerospace.

Най-големите опасения на учените са свързани с непрекъснато нарастващия брой орбитални спътникови съзвездия, които включват стотици или дори хиляди малки спътници.

Ако преди 15 години в околоземна орбита е имало едва хиляда сателита, днес този брой се е увеличил повече от 10 пъти. За най-голямото от „съзвездията“ се смята системата Starlink на SpaceX, която разполага с около 7000 устройства. Очаква се броят на сателитите само да се увеличава през следващите години.

Според Европейската космическа агенция (EКA) в момента има около 40 500 отломки – космически отпадъци, с размери над 10 см, до 1,1 милиона отломки с размер между 1 и 10 см и още 130 милиона отломки в близост до земната орбита с размер под 1 см.

Те обикалят около нашата планета със скорост от почти 8 км/ч, заплашвайки да унищожат всичко по пътя си.

Експертите смятат, че бездействието ще доведе до т.нар. ефект на Кеслер – теоретичен сценарий, според който натрупването на получените космически отпадъци води до пълна непригодност на орбитата за практическо използване.

Бързото нарастване на изстрелванията на сателити доведе до повишен риск от сблъсъци и отломки, казват експерти.

В същото време, както отбелязват авторите на инициативата, не става въпрос само за опазване на пространството като такова. Тяхната цел е да гарантират, че сателитните системи остават екологични и достъпни за бъдещите поколения.

В допълнение към проблема с космическите отпадъци, изследователите са загрижени за потенциалните последици от повторното навлизане на използвани сателити в земната атмосфера.

Когато устройствата изгорят в горните слоеве, се образува алуминиев оксид, който може да разруши озоновия слой и да промени албедото на нашата планета – способността ѝ да отразява слънчевата светлина. Всичко това може да влоши вече съществуващия проблем с климата.

Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. беше приета през 2015 г. Тя включва 17 цели, сред които изкореняване на глада и бедността в света, подобряване на достъпа на населението на планетата до здравеопазване, образование и чиста вода, осигуряване на равенство между половете и опазване на климата.