Океаните – общото между земеподобните планети

Въпреки съществуващите представи за земеподобните планети в зоната на обитаемост появата на океаните се явява норма и се случва на доста ранен стадий от съществуването на планетата. Така смята Линди Елкинс-Тантън от Института Карнеги. Тя е споделила мнението си на Конференцията по въпросите за изучаването на луните и планетите в САЩ.

Според съвременните данни за древната Земя океан с течна вода е съществувал на нея още преди 4,4 млрд. години, твърди изследователката. С други думи не по-късно от 160 млн. г. след формирането на Слънчевата система. Предполага се, че водата е дошла от протопланетата, от която се е образувала планетата. Донасянето на водата от комета се смята за по-малко вероятно, тъй като изотопният състав на водата на кометите значително се различава от земния.

Освен това в количествено отношение кометната инвестиция не е необходима за формирането на океани от сегашния тип – прекалено малък би бил нейният принос, твърди изследователката. Прости изчисления показват, че дори при 0,01% от земното съдържание на вода в земеподобните протопланети веднага биха се образували океани с дълбочина стотици метри.

Макар че първоначално повърхността на планетата е била разтопена, а водата се е намирала в газообразно състояние, след бързото изстиване тя е кондензирала на повърхността и е образувала големи водоеми. „От това следва – заключава Елкинс-Тантън, – че във всяка екзопланетна система в нашата Вселена, ако тя се състои от скалисти материали със сходно съдържание на вода, всяка планета следва да започва жизнения си цикъл с водни океани.”

Според разработения от изследователката модел формирането на океани върху планети със земни размери трябва дори да се случва по-бързо, отколкото свидетелстват геоложките данни – средно за 10 млн. годиини. Въз основа на бързото образуване на океаните ученият прави извод: „Обитаемостта на планетите във Вселената е значително по-разпространена, отколкото си мислим.”

Това наистина може да изглежда очевидно, но има някои моменти, които трябва да се отбележат. Първо, преди 4,4 млрд. години Слънцето е било с една трета по-слабо, а това означава, че океанът тогава може да е бил течен само при определени специфични условия, съществуването на които в тогавашната Земя не е доказано. Следователно няма пълна яснота защо течният океан се появява в историята на Земята толкова рано, при доста слабо слънчево излъчване.

Второ, твърденията на изследователката изискват съгласуване със съдбата на Венера, която изглежда лишена от вода. Дълго време се смяташе, че причината за изчезването на водата от Венера може да е сблъсък с голямо тяло. Но Земята също се е сблъсквала с друга планета, което не я е лишило от водата.

Още по-интересна е ситуацията с Меркурий. Голяма част от кората и горния слой на мантията му при аналогичен сблъсък са били отнесени в космическото пространство, където са се разсеяли. С други думи, налице е сценарият с Венера, но наскоро на Меркурий беше открито значително количество запазила се вода.

Отчитайки, че сблъсъкът на Меркурий е бил доста по-страшен от всеки друг сблъсък на планета в Слънчевата система, загубата на вода на Венера на този фон изглежда нелогична и противоречаща на сценария за почти моменталното образуване на океани върху земеподобните планети.

„Ако ни е необходим образец на тяло, лишено от вода след гигантски сблъсък, то това е Меркурий – смята Елис-Тантън. – Присъствието на вода там означава, че гигантските сблъсъци не изсушават небесните тела.”

Източник: Space.Com