„Вояджър 1” се прости със Слънцето

Междупланетната сонда „Вояджър 1”, изпратена в Космоса преди повече от 35 години, стана първият космически апарат, напуснал пределите на хелиосферата, съобщиха учените.

„Изглежда, „Вояджър 1” е напуснал региона, който зависи от въздействието на Слънцето, данните му показват такива характеристики като въглерод и хелий, които се очаква да се наблюдават в междузвездната среда”, казват Бил Уебър и колегите му от университета на Ню Мексико.

Хелиосферата е мехур около Слънцето, запълнен със слънчев вятър. Извън пределите му започва междузвездното пространство, което не зависи нито от магнитното поле, нито от потока заредени частици, идващи от Слънцето.

По данни на учените на 25 август 2012 г. сондата, която се е намирала в този момент на 121,7 астрономически единици от Слънцето (една астрономическа единица е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, или 150 млн. км), е „почувствала резки изменения в потока на космически лъчи с различен произход”. В продължение на няколко дни потокът протони и алфа-частици с енергия 1,9-2,7 мегаелектронволта, идващи от Слънцето, е намалял 300-500 пъти. При това интензивността на галактичните космически лъчи е нараснала двойно.

Златната плоча с послание към извънземни цивилизации.
© NASA/JPL

Наскоро учените отбелязаха, че границите на Слънчевата система са доста условни, а хелиосферата се колебае в зависимост от нивото на слънчевата активност, така че за завършване на етапа по излизане извън нейните предели може да се смята моментът, когато слънчевият вятър престане да оказва влияние на апарата.

Както съобщава SDNNET, уредите на „Вояджър 1”, способни да оценят състоянието на околното вещество, са излезли от строя и учените са оценявали близостта на апарата до границата на хелиосферата с измерване на енергийния спектър на излъчване.

Данните за резки промени в характеристиката на космическите лъчи, постъпващи от „Вояджър 1”, още не позволяват със сигурност да се твърди, че апаратът е излязъл в междузвездното пространство, казва обаче Владислав Измоденов от Института за космически изследвания към Руската академия на науките пред РИА Новости.

Измоденов отбелязва, че още няма решаващи свидетелства в полза на „излизането” – признаци за присъствието на междузвездно магнитно поле. „Магнитното поле просто е нараснало три-четири пъти, но има същата ориентация, както и в хелиосферата. Според идеята то трябва да промени ориентацията си.

Представители на НАСА също смятат за преждевременни твърденията за излизането на „Вояджър 1” в междузвездното пространство.

„Научната група на проекта „Вояджър” смята, че „Вояджър 1” още не е излязъл в междузвездната среда. През декември 2012 г. групата съобщи, че „Вояджър 1” се е озовал в нов регион, където свойствата на частиците силно се променят”, казва Едуард Стоун, един от учените по проекта.

„Измененията на посоката на магнитното поле са последният решаващ признак за проникването в междузвездното пространство, а такива още не се наблюдават”, отбелязва той.

Космическата мисия „Вояджър 1” е започнала през 1977 г., две седмици след старта на неговия близнак „Вояджър 2”. Това е един от най-големите космически експерименти за цялата история. Целта на изпращането на апаратите в Космоса е било изследването на планетите гиганти в Слънчевата система и двата апарата са изпълнили мисията си преди доста години. През 1979 г. апаратите са стигнали Юпитер, през 1980-81 г. – Сатурн. През 1986 г. „Вояджър 2” достига Уран, прави снимки на неизвестния дотогава пръстен на планетата и на нейните спътници, а през 1989 г. посещава и Нептун. След това апаратите се насочват към края на Слънчевата система.

Днес „Вояджър 1” е най-отдалеченият от Земята космически обект. Сондата се движи със скорост приблизително 17 км в секунда. На борда на „Вояджър 1” има златна плоча с информация за Земята. В случай че извънземните я намерят, те ще чуят и българската песен „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска.