Мащабно изследване на централната област от нашата галактика със спътника Swift е открило неизвестни останки от разрушена звезда. Обектът G306.3-0.9 заема място сред най-младите остатъци от свръхнови в Млечния път – той е на по-малко от 2500 години.
Смята се, че взривове на свръхнови се случват в галактиката веднъж или два пъти на столетие. Ударната вълна и горещите отломки се разширяват и се разсейват в продължение на стотици хиляди години, смесвайки се с междузвездния газ. Сравнително младите останки позволяват на астрономите да разберат характеристиките на загиналата звезда и детайлите на катаклизма.
Остатъците от свръхновите излъчват в много части на електромагнитния спектър – от радиовълни до гама-лъчи, и във всеки диапазон може да се открият важни индикации. Например рентгеновите наблюдения позволяват да се открие движението на остатъка, неговият химичен състав, както и взаимодействието му с междузвездната среда. След 10 000 г. остатъците изчезват за рентгеновите телескопи, затова едва половината от тези, които се намират в Млечния път, са открити в рентгеновата част на спектъра.
Проектът Swift Galactic Plane Survey е насочен към изучаване на ивица в централната плоскост на Млечния път с ширина два градуса едновременно в рентгеновия и ултравиолетовия диапазон. Първите изображения започнали да постъпват през 2011 г., а това лято се планира изследването да приключи.
Тук G306.3-0.9 е на фона на област на звездообразуване в южната част на съзвездието Центавър.
© X-ray: NASA/CXC/Univ. of Michigan/M. Reynolds et al; Infrared: NASA/JPL-Caltech; Radio: CSIRO/ATNF/ATCA
„Swift допълва инфрачервеното изследване, проведено от космическия телескоп „Спицър” – пояснява Майкъл Сийгъл от Пенсилванския университет. – Инфрачервеното и рентгеновото изследване се допълват взаимно, тъй като проникват през облака прах.”
На 22 февруари 2011 г. Swift е разглеждал област близо до южната граница на съзвездието Центавър. В ултравиолетовата част на спектъра не е забелязано нищо необичайно, докато рентгеновите снимки показали полукръгъл източник на излъчване, напомнящ остатък от свръхнова. Търсенето в архива показало аналогичен обект на инфрачервени изображения от „Спицър” и на радиоданни от телескопа „Синтез” на обсерваторията Молонгло (Австралия). За по-нататъшно изучаване на остатъците са използвани космическата обсерватория „Чандра” и радиотелескопът ATCA (Australia Telescope Compact Array) в Нов Южен Уелс.
Изображение на спътника Swift от 22 февруари 2011 г. Точките сочат източници на рентгеново излъчване.
© NASA/Swift/Stefan Immler
Оценявайки разстоянието на над 26 000 светлинни години, учените установили, че ударната вълнà се разпространява със скорост 2,4 млн. км/ч. „Чандра” открила наличието на желязо, неон, силиций и сяра с температура над 28 милиона градуса по Целзий, което още веднъж напомня за ролята на свръхновите в разсейването из галактиката на тежките елементи, произвеждани в ядрата на масивни звезди.
Все още няма достатъчно информация, за да се определи типа свръхнова. И няма убедителни доказателства, че в резултат на взрива се е образувала неутронна звезда. Възможно е „Чандра” да помогне в отговора на тези въпроси.
Източник: НАСА
