А вие знаете ли как облаците придобиват своите уникални форми

Погледнете небето в който и да е ден и ще видите облаци с различни форми – някои приличат на памучни топки, други са фини и пухкави, а трети са високи и внушителни. Но какво придава на облаците техния отличителен вид? Отговорът се крие в комбинация от фактори.

За да разберете как облаците придобиват своята форма, трябва да разберете основните принципи на тяхното образуване.

Когато въздухът се издига и се охлажда, водата, която съдържа, кондензира в малки капчици или ледени кристали. Ако достатъчно количество от тези частици се съберат заедно, се образува видим облак.

Учените обикновено класифицират облаците в десет основни типа, въз основа на формата им и височината, на която се появяват в небето.

Например, купестите облаци приличат на купчина памучни топки, докато слоестите се простират като одеяла; перестите облаци (от латинското „коса“) приличат на пера.

Тези основни имена могат да се комбинират, за да опишат по-сложни видове облаци.

Представката „алто“ (означаваща „висок“) помага да се разграничат облаците на средно ниво от тези на по-ниско ниво (като високо-слоестите облаци – Altostratus, и слоестите – Stratus).

Разстоянието на облака от Земята има голямо влияние върху неговия вид.

Температурата на въздуха намалява с височината, така че облаците, които се образуват по-близо до Земята, са съставени предимно от водни капчици, докато по-високите облаци са съставени от ледени кристали.

Средните облаци често съдържат смесица от двете.

Тази разлика в състава влияе върху външния вид на облаците: облаците на водна основа, като cumulus – облачно.дъждовните, имат остри ръбове и плътен вид, докато ледените облаци, като циркус, обикновено са по-прозрачни и разпръснати.

Движението на въздуха също влияе върху формата на облаците.

Когато топлият, влажен въздух се издига – процес, известен като конвекция – той се охлажда и кондензира, образувайки облаци. Но в този процес се случва нещо интересно: когато водната пара кондензира, тя отделя топлина, която затопля околния въздух. По-топлият въздух става по-малко плътен от околния по-хладен въздух, което го прави по-плаващ. Това кара въздушната маса да се издига още по-бързо.

„Тези възходящи течения са свързани с вълни, които придават на кумуловидните облаци вида, който много от нас си представят, когато мислят за облаци“, каза Бьорн Стивънс, климатолог и управляващ директор на Института за метеорология „Макс Планк“ в Хамбург, Германия, пред Popular Science.

Ако въздухът е топъл и влажен близо до повърхността на Земята, но много по-студен на по-голяма височина, cumulus облакът при добро време може бързо да се превърне в висок Cumulonimbus – от типа, който носи гръмотевични бури.

Циркус облаците, известни с тънката си, перушина форма, се оформят от силни ветрове високо в атмосферата. Тези ветрове действат върху ледените кристали, които съставляват циркус облаците, извивайки ги и разпръсквайки ги в деликатни нишки.

„Формата зависи и от светлината“, добавя Стивънс.

Той обяснява, че облаците са „разпръскване“, което означава, че са съставени от безброй частици, суспендирани във въздуха – по-скоро като мъгла, отколкото като твърдо тяло.

„Те нямат ясен край или начало“, казва той.

Това, което възприемаме като край на облака, всъщност е мястото, където слънчевата светлина се разсейва от капките или ледените кристали в него. Понякога това разсейване се случва близо до повърхността на облака, а друг път идва от по-дълбоко в мъглата, което е причината границите на облаците често да изглеждат неясни или постоянно променящи се.

Физическите характеристики на дадена област, или „топографията“, също могат да повлияят на формата на облаците.

В статия, публикувана в The Conversation, Рос Лазиър, преподавател по атмосферни и екологични науки в Университета в Олбани, Държавен университет на Ню Йорк, обяснява как въздушният поток над планинските вериги предизвиква атмосферни вълни, подобно на камък, който разбърква водата в потока, и води до образуването на лещовидни облаци, които приличат на летящи чинии.

Всеки облак има определена форма по някаква причина. За метеоролозите тези форми не са просто интересни – те са ценни улики за прогнозиране на времето.