Появи се нова версия за произхода на Торинската плащеница

Според ново изследване, изображението върху Торинската плащеница, смятана дълги години за погребалния саван на Иисус, не е могло да бъде създадено върху човешко тяло.

По-вероятно е изображението да е отпечатък от барелефна скулптура, твърди експерт по графика, цитиран от Live Science.

В изследването, публикувано в списание Archaeometry, бразилският 3D дизайнер Сисеро Мораес, специализиран в исторически реконструкции на лица, използва софтуер за моделиране.

Той сравнява как платът се драпира върху човешко тяло и как – върху барелефна скулптура.

„Изображението върху Торинската плащеница съответства повече на отпечатък от барелефна матрица. Такава матрица би могла да бъде направена от дърво, камък или метал и пигментирана (или дори нагрята) само в точките на контакт, създавайки наблюдаваното изображение“, казва Мораес.

Плащеницата е известна от XIV век и споровете за нейната автентичност датират от този момент.

Радиовъглеродното датиране, проведено през 1989 г., отнася създаването на плащеницата към периода 1260-1390 г., което затвърждава представата за нея като средновековен артефакт.

През този период в европейската история широко се използват барелефни изображения на религиозни фигури – например, резбовани надгробни плочи.

Мораес създава и анализира два цифрови модела.

Първият представлява триизмерно човешко тяло, а вторият – барелефно изображение на човешко тяло.

След това Мораес виртуално „покрива“ с плат двата модела.

Сравнявайки получения виртуален отпечатък върху плата със снимки на плащеницата, той открива, че платът от барелефния модел почти точно съответства на наблюдаваното.

В симулацията изображението върху плата се деформира от триизмерното тяло, като става увеличено и изкривено.

Това изкривяване понякога се нарича „ефект на маската на Агамемнон“ – заради неестествено широката златна маска от погребение в Микена.

Мораес демонстрира действието на ефекта на маската на Агамемнон във видео: той оцветява лицето си и притиска към него хартиена кърпа.

Полученото изображение е много по-широко от фронталния изглед на лицето му, поради изкривяването при налагане на 3D обект върху 2D плат.

Барелефната скулптура обаче не би предизвикала изкривяване на изображението и би изглеждала по-скоро като фотокопие – както е на Торинската плащеница.

Мораес е склонен към обяснението, че тя е създадена в контекста на барелефна скулптура, което я прави „шедьовър на християнското изкуство“.

Мораес посочва, че методът му е достъпен и възпроизводим, подчертавайки възможността за използване на цифрови технологии за разкриване на исторически тайни, обединявайки наука, изкуство и технологии.