Астрофизици откриха най-отдалечения бърз радиоимпулс

Радиоастрономията бележи нов, неочакван пробив: учени откриха, че регистриран миналата година бърз радиоимпулс е с рекордно отдалечен източник.

Мощният електромагнитен импулс е достигнал до нас, преодолявайки ¾ от радиуса на Вселената. Все още се установява какво точно го е породило.

На 4 март 2024 г. разположеният в Южна Африка радиотелескоп MeerKAT зафиксира пореден изключително енергичен радиосигнал, продължил около милисекунда.

Той получи името FRB 20240304B и първоначално не привлече особено внимание.

Много такива радиоимпулси достигат до нас – основно от близко разположени галактики. А времето, когато са били приемани за сигнали от извънземни, е отминало.

Всичко се промени, когато екип изследователи, ръководен от Маниша Калеб от Сидниския университет, определи червеното отместване z на този сигнал, което се оказа 2,148 ± 0,001.

Това съответства на разстояние над 11 милиарда светлинни години (с поправка за разширението на самото пространство-време) и означава, че от Големия взрив FRB 20240304B дели по-малко от три милиарда години.

Никога досега бърз радиоимпулс не е идвал от толкова отдалечена област на Вселената.

Затова откритието предизвика основателен интерес сред астрофизиците.

Те дълго търсиха галактиката, от която произхожда FRB 20240304B – с помощта на наземни обсерватории и архивни данни.

Всички опити обаче се оказаха неуспешни.

Едва когато към процеса се включи телескопът James Webb, нещата потръгнаха.

Именно NIRCam и NIRSpec успяха да определят толкова точно червеното отместване, както и скоростта на разсейване на сигнала, която се оказа 2 330 пк см⁻³.

Това разсейване се причинява от свободни електрони, блуждаещи в Космоса, и е своеобразен „отпечатък“ за радиосигнала.

„Дом“ на FRB 20240304B се оказа малка по маса и доста нехомогенна млада галактика.

В нея (което е типично за нейната възраст) активно протича процес на звездообразуване. Който, е възможно, да послужи като ключ към определянето на конкретния механизъм на образуване на радиоимпулса.

Учените предполагат, че източникът може да е един от младите магнетари – изключително силно намагнетизирани неутронни звезди.

Това косвено потвърждава хипотезата, че за формирането на радиоимпулси не са необходими дълги процеси на галактическа еволюция, продължаващи милиарди години.

Освен това, изследователите получиха възможност да идентифицират линии на магнитното поле в мащаб от няколко гигапарсека, както и взаимовръзката между звездообразуването и активността на звездите в радиодиапазона. Но това е въпрос на близкото бъдеще.