В един бурен понеделник през март 1827 г. немският композитор Лудвиг ван Бетховен умира след продължително боледуване.

Прикован на легло от предходната Коледа, той е съсипан от жълтеница, крайниците и коремът му са подути, а всяко вдишване е борба.

Докато неговите сътрудници преглеждат личните му вещи, те откриват документ, написан от Бетовен четвърт век по-рано. Това е завещание, в което той умолява братята си да оповестят подробности за състоянието му.

Днес не е тайна, че един от най-великите музиканти, които светът познава, е бил на практика глух към средата на 40-те си години.

Това е трагична ирония, която Бетховен е искал светът да разбере не само от лична, но и от медицинска гледна точка.

Композиторът надживява лекаря си с близо две десетилетия.

Почти два века след смъртта на Бетовен екип от изследователи се заема да изпълни неговото завещание. Чрез генетичен анализ на ДНК от автентични проби от косата му.

„Основната ни цел беше да хвърлим светлина върху здравословните проблеми на Бетовен, които, както е известно, включват прогресивна загуба на слуха, започнала в средата до края на 20-те му години и в крайна сметка довела до функционална глухота към 1818 г.“, обяснява биохимикът Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия.

Основната причина за тази загуба на слуха никога не е била известна, дори на личния му лекар д-р Йохан Адам Шмит.

Това, което започва като шум в ушите през 20-те му години, бавно прераства в намалена поносимост към силни шумове. И води до загуба на слуха при по-високите тонове, което на практика слага край на кариерата му на изпълнител.

За един музикант нищо не би могло да бъде по-иронично.

В писмо до братята си Бетховен признава, че е „безнадеждно засегнат“ до степен да обмисля самоубийство.

Композиторът обаче не се е борил само със загубата на слуха през зрелия си живот.

Смята се, че поне от 22-годишна възраст той е страдал от тежки коремни болки и хронични пристъпи на диария.

Шест години преди смъртта му се появяват първите признаци на чернодробно заболяване. Болест, за която се смята, че поне отчасти е отговорна за смъртта му на сравнително ранната възраст от 56 години.

През 2007 г. съдебномедицинско изследване на кичур, за който се смята, че е от косата на Бетховен, предполага, че отравяне с олово може да е ускорило смъртта му. Ако не и да е било пряко отговорно за симптомите, отнели живота му.

Като се има предвид тогавашната култура на пиене от оловни съдове и медицинските практики, включващи употребата на олово, това заключение не е изненадващо.

Проучване, публикувано през март 2023 г., обаче опровергава теорията. То разкрива, че косата изобщо не е била на Бетовен, а на неизвестна жена.

По-важното е, че няколко кичура, за които е потвърдено с много по-голяма вероятност, че са от главата на композитора разкриват истината.

Тя показва, че смъртта му вероятно е резултат от инфекция с хепатит Б. Плюс изострена от употребата на алкохол и множество рискови фактори за чернодробно заболяване.

А що се отнася до другите му състояния?

„Не успяхме да намерим категорична причина за глухотата или стомашно-чревните проблеми на Бетовен“, казва Краузе.

В известен смисъл оставаме с повече въпроси за живота и смъртта на известния класически композитор.

Къде се е заразил с хепатит? Как кичур женска коса е минавал за коса на Бетовен в продължение на векове? И каква е била причината за болките в корема и загубата на слуха му?

Като се има предвид, че екипът е бил вдъхновен от желанието на Бетховен светът да разбере за загубата на слуха му, резултатът е разочароващ.

Но сред гените му се крие още една изненада.

По-нататъшно изследване, сравняващо Y-хромозомата в пробите от косата с тези на съвременни роднини, произхождащи от бащината линия на Бетховен, сочи несъответствие.

Това предполага извънбрачна сексуална връзка в поколенията, предхождащи раждането на композитора.

„Тази находка предполага събитие на извънбрачно бащинство в неговата бащина линия между зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия, около 1572 г. и зачеването на Лудвиг ван Бетовен седем поколения по-късно през 1770 г. в Бон, Германия“, казва Тристан Бег, биологичен антрополог.

Всичко това може да е малко повече, отколкото младият Бетховен е очаквал, имайки предвид съдбоносната молба, която е оставил на хартия.

Той никога не би и сънувал какви тайни са били съхранени, докато приятелите и сътрудниците му са отрязвали кичури от косата му след онази мрачна и бурна понеделнишка нощ през 1827 г.

Изследването е публикувано в списание Current Biology.