Наскоро астроном любител успя да заснеме ярко проблясване в атмосферата на Сатурн.

Това събитие може да е доказателство за рядък космически сблъсък. Учените обаче се нуждаят от помощ, за да потвърдят откритието.

На 5 юли 2025 г. по време на нощни наблюдения в щата Вирджиния (САЩ) на планетата Сатурн се появява кратко, но ярко проблясване.

Явлението продължава само няколко секунди.

Записът е направен от опитния астрофотограф Марио Рана от Изследователския център „Лангли“ на НАСА.

Ако проблясването се окаже истински сблъсък на космически обект с газовия гигант, това ще бъде първият случай в историята, в който подобно събитие на Сатурн е заснето на видео.

Един-единствен запис обаче не е достатъчен за научно откритие.

Защо е необходимо потвърждение?

Преди да се твърди, че за първи път в историята е документирано падане на космически обект на Сатурн, този факт трябва да бъде потвърден.

Проблясването може да има и земен произход – например да е причинено от шум в матрицата на камерата, прелитане на сателит на фона на планетата или артефакт при обработката на изображението.

Ето защо за потвърждаване на удара са необходими независими записи, направени от други наблюдатели от различни точки на Земята по същото време.

Именно с такъв призив към астрономите любители се обърна екипът на обсерваторията PVOL.

Научната общност моли всички, които са наблюдавали Сатурн в посочения период, да споделят своите оригинални видеозаписи за щателен анализ.

Научно значение на събитието

Регистрирането на удари по газови гиганти като Сатурн има огромно значение за науката.

Изучаването на подобни сблъсъци помага на учените да разберат колко често комети, астероиди и други малки тела се движат през външната част на Слънчевата система.

Всеки потвърден случай предоставя реални данни за сравнение с компютърните модели.

Чрез измерване на яркостта и продължителността на проблясването изследователите могат приблизително да оценят размера, скоростта и структурата на обекта, паднал на планетата.

Това от своя страна помага да се прецизират оценките за честотата на подобни явления не само за Сатурн, но и за Юпитер и дори за нашата собствена планета.

Изключително рядко събитие

Големите сблъсъци със Сатурн са изключително редки събития.

Според научните оценки падането на обект с диаметър над 1 км се случва средно веднъж на 3125 години.

Планетата е бомбардирана много по-често от по-малки тела, но те са още по-трудни за забелязване.

Газовата природа на Сатурн усложнява задачата още повече.

Планетата няма твърда повърхност, а горните ѝ слоеве се състоят от водород и хелий. Тези газове могат да погълнат енергията от удара, без да оставят трайни следи, за разлика например от видимите тъмни петна на Юпитер.

Единствените признаци могат да бъдат моментно проблясване или незначителни, бързо изчезващи промени в структурата на облаците.

Важната роля на любителите

Астрономите любители играят ключова роля в тези изследвания. Често именно тяхното скромно оборудване улавя уникални събития.

За систематизиране на търсенето доброволците използват специална безплатна програма, наречена DeTeCt, разработена от общността на планетарните любители за сканиране на видеоклипове за временни проблясвания.

Историята вече познава успешни примери за такова сътрудничество.

По-конкретно, през 2010 г. двама любители независимо един от друг заснемат проблясване на Юпитер, което впоследствие е потвърдено като удар от малък метеороид.

Търсенето не се увенча с успех

Към момента екипът на проекта DeTeCt вече е сканирал наличните допълнителни материали и не е открил данни, които да потвърдят проблясването от 5 юли.

Засега учените смятат заснетото явление за случаен артефакт на фотокамерата.

Въпреки това дори нулевият резултат има голямо значение. Той помага за усъвършенстване на методиката на наблюдение, подобряване на софтуера и укрепване на мрежата от наблюдатели, която със сигурност ще заснеме следващия истински сблъсък, писа earth.com.