Една от планетите в звездната система TRAPPIST-1, намираща се на около 40 светлинни години от Земята, може да притежава атмосфера, подходяща за живот.

За да се потвърди това със сигурност обаче, са необходими 15 пъти повече наблюдения.

TRAPPIST-1 е червено джудже с най-малко седем планети.

Открита през 2016 г., системата веднага се превръща в обект на засилен интерес от страна на учените, надяващи се да открият извънземен живот, тъй като три от планетите ѝ се намират в обитаемата зона, където водата може да остане в течно състояние.

Последвалите наблюдения обаче бързо разочароват научната общност.

Оказва се, че две от тези три планети нямат никаква атмосфера, казва астрономът Райън Макдоналд от университета „Сейнт Андрюс“. Поради тази причина той и колегите му се съсредоточават върху останалата – TRAPPIST-1e.

Те използват космическия телескоп James Webb, за да сканират TRAPPIST-1e през 2023 г.

И оттогава работят, за да получат по-добра представа за далечното небесно тяло.

Информация за атмосферата може да бъде извлечена от наблюденията на планетата, докато тя преминава пред своята звезда.

Анализът на едва забележимите промени в светлината може да разкрие какви химически вещества присъстват там. И дали сред тях има такива, които биха могли да поддържат живот.

Но тъй като TRAPPIST-1 е червено джудже, тя е много по-студена от нашето Слънце, което прави данните по-трудни за интерпретация.

Например, химически вещества като водата, които биха могли да сочат благоприятна атмосфера, всъщност може да присъстват в самата звезда.

Това означава, че сигналите от атмосферата на TRAPPIST-1e трябва да бъдат внимателно отделени от сигналите на звездната светлина на TRAPPIST-1, която е преминала през нея.

Това изисква нови модели и дългогодишна работа.

Предварителните резултати вече са получени и публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

„Изглежда, че в данните има някои пикове и колебания, които според нашия атмосферен модел съответстват добре на атмосфера, богата на азот, а може би и на молекули като метан“, споделя Макдоналд.

„От всички спектри, които сме получили досега от планетите в системата TRAPPIST-1, този е най-обещаващият и показва, че там може би има нещо. Очевидно се надявам, че планетата точно в средата на обитаемата зона на тази звезда има атмосфера, защото това би имало невероятни последици за астробиологията, нашето търсене на живот и обитаемост“, казва още той.

Ако присъствието на богата на азот атмосфера се потвърди, следващата стъпка ще бъде търсенето на метан или въглероден диоксид. И определянето на повърхностната температура на планетата с помощта на климатични модели. За да се оцени възможността за съществуване на вода в течно състояние, което силно увеличава шансовете за живот.

Настоящите данни и модели обаче не могат напълно да изключат възможността TRAPPIST-1e да е просто гола скала. Необходими са допълнителни наблюдения.

Засега учените разполагат с данни от четири заснемания на James Webb. Но в близките години се надяват да проведат още 15.

„Трябва да намалим границите на грешката“, признава Макдоналд.

Учените не изпитват недостиг на вече открити екзопланети, но силно желаят да намерят такива, на които има подходящи условия за живот, посочва планетологът Матю Джендж от Импириъл Колидж Лондон.

„Истинската трудност е, че може да се намираш на правилното разстояние от слънцето, но неподходящата атмосфера да превърне планетата в нажежен ад като Венера или в леден Марс.“

„Астрономите изучават толкова много различни екзопланети и рано или късно ще се натъкнем на такава с атмосфера, богата на азот/кислород. И вероятно единственият начин да се получи богата на кислород атмосфера е чрез растения, чрез фотосинтеза“, обяснява той.

„Ако [TRAPPIST-1e] е обитаема, само си представете какво се е случвало там през последните 7,6 милиарда години. Колкото по-стара е една планета, толкова по-голяма, бих казал, е вероятността на нея действително да се развие разумен вид.“

Според Макдоналд до 2060 г. вероятно ще открием няколко планети, данните за които ще бъдат трудни за обяснение без наличието на живот, но това е далеч от доказателство за съществуването му: „Ние сме по-скоро скептици“.