Пластмасовите отпадъци не само задушават океаните, но и проникват в телата ни по начини, които учените едва сега започват да разкриват.

Производството и употребата на над 400 милиона тона пластмаса годишно замърсяват плажове, реки и дори най-дълбоките части на океана, достигайки до 11 000 метра дълбочина.

Освен видимите екологични последици, пластмасата допринася и за изменението на климата.

Производството на пластмаса генерира 1,8 милиарда тона парникови газове годишно

Научните доказателства сочат, че използването на пластмасови материали в ежедневието се отразява на човешкото здраве.

Голям брой пластмасови частици се отделят от завеси, мебели, дрехи и други пластмасови предмети.

Тези частици остават във въздуха, разтварят се в питейната вода, полепват по храната и могат да бъдат вдишани, погълнати или да влязат в контакт с кожата.

В резултат на това учените са открили микропластмаса в кръвта, мозъка, плацентата, кърмата и човешките кости.

Проучване, публикувано в списание Osteoporosis International, анализира 62 научни статии. То установява, че…

Микропластмасата вреди на здравето на костите по различни начини

Един забележителен пример е способността ѝ да нарушава функцията на стволовите клетки в костния мозък, като насърчава образуването на остеокласти.

Това са многоядрени клетки, които разграждат тъканта чрез процес, известен като костна резорбция.

„Потенциалното въздействие на микропластмасата върху костите е обект на научни изследвания и не е за пренебрегване.“, казват експертите.

„Например, инвитро проучвания с клетки от костна тъкан показват, че микропластмасата нарушава жизнеспособността на клетките, ускорява стареенето им и променя клетъчната диференциация, освен че насърчава възпалението“, казва Родриго Буено де Оливейра, координатор на Лабораторията за минерални и костни изследвания в нефрологията в Държавния университет в Кампинас, Бразилия.

Оливейра съобщава, че проучвания върху животни са установили, че ускореното стареене на остеокластите може да компрометира микроструктурата на костите, причинявайки дисплазия.

Това може да доведе до отслабване на костите, деформации и потенциално патологични фрактури.

„В това проучване наблюдаваните неблагоприятни ефекти достигнаха, притеснително, до прекъсване на скелетния растеж на животните“, казва изследователят.

Оливейра обяснява още, че макар ефектите на тези частици върху механиката на костите все още да не са напълно изяснени, данните предполагат, че наличието на материала в кръвния поток може да компрометира здравето на костите.

„Най-поразителното е, че значителен брой изследвания предполагат, че микропластмасата може да достигне дълбоко в костната тъкан, като костния мозък, и потенциално да причини смущения в метаболизма ѝ“, казва още той.

Връзката

Не е изненадващо, че екипът на Оливейра започва изследователски проект, за да провери на практика това, което на теория изглежда напълно възможно. А именно – връзката между излагането на микропластмаса и влошаването на метаболитните костни заболявания.

Използвайки животински модели, учените ще изследват въздействието на микропластмасата върху здравината на бедрените кости на гризачи.

Според Международната фондация по остеопороза честотата на фрактурите, свързани с остеопороза, се увеличава в световен мащаб поради застаряването на населението.

Смята се, че до 2050 г. ще има 32% увеличение на фрактурите, свързани с остеопороза.

Микропластмаса е открита в човешка кръв, мозъчна тъкан и дори в костите, където може да отслаби скелетната структура и да ускори стареенето на клетките.

Последните проучвания предполагат, че тези частици могат да влошат метаболитни костни заболявания като остеопороза. Риск, който е особено тревожен, тъй като се очаква броят на фрактурите рязко да нарасне през следващите десетилетия.