След десетилетия на разчитане на остаряващи спътници, NOAA изстрелва специално създаден спътник за наблюдение на Слънцето.

На 23 септември ще бъде изстрелян космически кораб, който ще наблюдава постоянно Слънцето, за да помогне за защитата на Земята от космическото време.

Спътникът Space Weather Follow-On L1 (SWFO-L1) се изстрелва точно навреме. Учените предупреждават, че остаряващата флотилия от слънчеви наблюдатели достига края на своя живот.

„Това е изключително спешно. Тези спътници, ACE, SOHO, DSCOVR, работят над предвидения им експлоатационен срок“, заявява Ричард Улман от NOAA Office of Space Weather Observations.

От десетилетия Земята разчита на няколко спътника, разположени на милиони километри разстояние.

Включително Advanced Composition Explorer (ACE) на НАСА, изстрелян през 1997 г., и Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) на NOAA, изстрелян през 2015 г.

Тяхната задача е да дадат първото предупреждение, когато потенциално разрушително космическо време се приближава към нас.

Но много от тези космически кораби работят далеч над проектния си срок.

Защо е важно да наблюдаваме Слънцето

Слънчевите бури не само предизвикват зашеметяващи полярни сияния.

Когато Слънцето изхвърля зарядени частици, те се движат с голяма скорост в Космоса и се сблъскват с магнитното поле на Земята.

Тези явления, известни като коронални масивни изхвърляния (CME), могат да нарушат GPS сигналите, да застрашат астронавтите, да повредят сателитите и в крайни случаи дори да прекъснат електропреносната мрежа на Земята.

Единствената причина, поради която операторите имат време да се подготвят, е благодарение на космическите кораби, разположени на идеалното място, наречено Лагранжева точка 1 или L1.

От тази наблюдателна точка, разположена на около 1,6 милиона километра между Земята и Слънцето, спътниците имат пряк достъп до сложната космическа метеорологична среда, включително слънчевия вятър.

Чрез измерване на скоростта, плътността и магнитната ориентация на слънчевия вятър, тези спътници могат да дадат на Земята предупреждение от 15 минути до един час преди бурята да настъпи.

„Тези предупреждения са първата линия на защита срещу потенциално разрушителните ефекти на космическото време“, посочи Ирене Паркър от NOAA Satellites.

Флота в криза

Досега задачата да наблюдават слънцето се падаше предимно на няколко по-стари мисии.

Космическият апарат ACE на НАСА работи от почти три десетилетия, далеч над предвидения му петгодишен живот.

Съвместната мисия DSCOVR на НАСА и NOAA, стартирана през 2015 г. и предназначена да поеме функциите на ACE, се сблъска с проблеми с надеждността.

От юли 2025 г. тя е извън строя след софтуерна аномалия.

Понастоящем „няма график за възстановяване на потока от данни“, съобщава NOAA за Space.com.

Центърът за прогнозиране на космическото време (SWPC) на NOAA разчита на космическия апарат ACE на НАСА като източник на данни за слънчевия вятър.

„За съжаление, DSCOVR се оказа малко разочароващ“, каза физикът по космическо време Тамита Сков в интервю за Space.com.

Дори SOHO, изстрелян през 1995 г., все още предоставя полезни слънчеви изображения и данни дълго след планираното му извеждане от експлоатация през 1998 г.

Настоящата зависимост от космически кораб, който е на почти 30 години, подчертава колко крехка е мрежата за наблюдение на космическото време.

Ако някоя от тези мисии се провали без да бъде заменена, последствията могат да бъдат тежки.

„Ние буквално висим на косъм, както по отношение на финансирането, така и по отношение на получаването на нови наблюдения“, обясни Сков пред Space.com.

Новата мисия на NOAA е предназначена да подкрепи тази крехка система, като гарантира, че ако ACE най-накрая се повреди или DSCOVR не може да бъде възстановен, наблюдението на слънчевия вятър в реално време ще продължи без прекъсване.

След като пристигне в L1, SWFO-L1 ще измерва слънчевия вятър, магнитните полета и високоенергийните частици, излъчвани от Слънцето.

Тези измервания ще се предават в реално време към Центъра за прогнозиране на космическото време на NOAA в Боулдър, Колорадо.

„Той не може да спре наближаваща заплаха, но може да ни даде време да се подготвим“, каза Паркър.

Това, което отличава SWFO-L1, е неговата насоченост.

Докато космически кораби като Parker Solar Probe на НАСА или Solar Orbiter на ЕКА революционизират нашето разбиране за слънчевата физика, SWFO е посветен на операциите.

Става въпрос не толкова за научни открития, колкото за надеждност: да се гарантира, че Слънцето винаги е под наблюдение, като се подават данни в моделите за космическо време.

За учените, които настояват за нови инвестиции в наблюдението на космическото време, 23 септември бележи началото на нова глава.

„Този старт не е само за нов спътник, а за изграждането на по-устойчиво бъдеще, като се гарантира, че технологиите, от които зависим, са защитени от най-екстремните събития на Слънцето“, добави Паркър.