Скокове в растежа се наблюдават не само при децата. Наскоро учени откриха планета-сирак, с която се случва нещо подобно. Този новороден свят е лишен от звезда, но расте изключително бързо.

Рекорден ръст на масата

Астрономи са открили огромен скок в растежа на така наречената бродеща планета. За разлика от планетите в нашата Слънчева система, тези обекти не се въртят около звезди, а се носят свободно в Космоса.

Нови наблюдения, проведени с помощта на Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO), показват, че тази свободно плаваща планета поглъща газ и прах от заобикалящата я среда със скорост от шест милиарда тона в секунда.

Това е най-бързият темп на растеж, регистриран някога за бродеща планета или който и да е друг планетарен обект, което дава ценна информация за това как те се формират и растат.

Новосъздаденият обект, чиято маса е пет до десет пъти по-голяма от тази на Юпитер, се намира на около 620 светлинни години в съзвездието Хамелеон.

Официално наречена Хамелеон 1107-7626, тази бродеща планета все още се формира и се захранва от заобикалящия я диск от газ и прах.

Материалът непрекъснато пада върху свободно плаващата планета – процес, известен като акреция.

Екипът, ръководен от Виктор Алмендрос-Абад, обаче е установил, че скоростта, с която младата планета натрупва материя, не е постоянна.

Към август 2025 г. планетата е натрупвала материал около осем пъти по-бързо, отколкото само няколко месеца по-рано, със скорост от шест милиарда тона в секунда!

Учените твърдят, че това е най-мощният епизод на натрупване, регистриран някога за обект с планетарна маса.

Как се образуват бродещите планети?

Екипът е използвал и данни от телескопа James Webb, както и архивни данни от спектрографа SINFONI на Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO).

Резултатите предполагат, че поне някои бродещи планети може да имат сходен път на формиране със звездите. Подобни изблици на акреция са наблюдавани и преди при млади звезди.

Както обяснява Белинда Дамиан, астроном от университета „Сейнт Андрюс“, това откритие размива границата между звезди и планети. И ни позволява да надникнем в най-ранните периоди от формирането на бродещите планети.

Природата на процеса на акреция

Сравнявайки светлината, излъчена преди и по време на изблика, астрономите са събрали информация за природата на процеса на акреция.

Удивително е, че магнитната активност изглежда е изиграла роля в предизвикването на драматичния приток на маса. Нещо, което преди е наблюдавано само при звезди.

Това предполага, че дори обекти с малка маса могат да притежават мощни магнитни полета, способни да подхранват такива акреционни събития.

Екипът също така е установил, че химическият състав на диска около планетата се е променил по време на акреционния епизод: по време на него са открити водни пари, но не и преди това.

Това явление е наблюдавано при звезди, но никога досега при планета.

Свободно плаващите планети са трудни за откриване, тъй като са много бледи. Но бъдещият Изключително голям телескоп (ELT) на Европейската южна обсерватория (ESO), работещ под най-тъмното астрономическо небе в света, може да промени това.

Неговите мощни инструменти и гигантско главно огледало ще позволят на астрономите да намират и изучават повече самотни планети, помагайки им да разберат по-добре доколко те приличат на звезди.