Астрономи продължават да твърдят, че под ледената повърхност на луната Мимас може да се крие океан от течна вода. Според ново изследване този океан се е образувал сравнително наскоро.

Спътникът на Сатурн, Мимас, често е наричан „Звездата на смъртта“ заради приликата си с космическата станция за унищожаване на планети от филмовата поредица „Междузвездни войни“. Причината е една от най-характерните му черти – огромният кратер Хершел.

Авторите на изследване, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, продължават да настояват, че Мимас може да е океански свят, пише Space.

Ниската плътност на Мимас показва, че се състои предимно от воден лед с малки примеси от скали.

Спътникът е с диаметър около 400 км и е най-малкото тяло в Слънчевата система, което има сферична форма.

Наличието на големия кратер Хершел, с диаметър над 130 километра, заедно с други данни, кара учените да предполагат, че под ледената кора на луната на Сатурн може да съществува океан.

Според тях в периода, когато ледът на Мимас е започнал да се топи интензивно, е паднал голям астероид, който е създал кратера.

Учените стигат до извода, че ледът вече не е бил толкова твърд и е започнал да се топи поради особеностите на орбитата на спътника.

По-рано учени анализираха данни от космическия апарат „Касини“ и заключиха, че на Мимас съществува млад подземен океан.

В новото изследване те предоставят повече аргументи в подкрепа на тази теория.

Предполага се, че океанът се намира под слой твърд лед с дебелина между 20 и 30 километра.

Въпреки че на повърхността на Мимас няма явни признаци за геоложка активност, която да сочи към съществуването на океан (с изключение на образуването на кратера Хершел).

Океанът може да е възникнал и да се поддържа в течно състояние благодарение на приливното нагряване, осигурено от орбитата на спътника.

Симулациите показват, че в далечното минало на Мимас може да е съществувал океан, който впоследствие е замръзнал.

Но преди около 10-15 милиона години орбитата на спътника се е променила, което е довело до мащабно топене на леда и образуването на млад океан.

В космически мащаб 10-15 милиона години са само кратък миг.

Когато един спътник се върти около планета, двата обекта се привличат гравитационно. В резултат на това приливното нагряване от Сатурн е могло да разтопи леда на Мимас.

В миналото по някаква причина Мимас е бил преместен на по-издължена орбита, обясняват експертите.

Това е променило начина, по който гравитацията на Сатурн привлича твърдия лед.

Учените са установили, че в това положение на Мимас се генерира топлина, която топи леда и го превръща във вода. Това напълно може да доведе до образуването на океан.

Когато орбитата на Мимас отново стане кръгова, приливното нагряване от Сатурн вече няма да може да топи леда и океанът, за който се предполага, че съществува, бавно ще замръзне.

Затова сега на Мимас може да съществува океан на възраст 10-15 милиона години,. Това обаче може да бъде потвърдено от бъдещи мисии до системата на Сатурн.

Резултатите от симулациите показват, че на някои места на Мимас ледената обвивка може да е особено тънка. Това ще позволи откриването на признаци за съществуването на подземен океан.