Тайната за това как Вселената се е изпълнила с космическа светлина дълго време оставаше неразгадана.

Благодарение на мощта на космическия телескоп James Webb (JWST), международен екип от учени най-накрая откри отговора.

Въпреки миниатюрните си размери, именно галактики джуджета се оказали мощните „енергийни центрове“, които осветили космическото пространство.

След Големия взрив Вселената била нажежена и плътна плазма, през която светлината не можела да премине.

Минали стотици хиляди години, преди пространство-времето да стане прозрачно — но все още нямало източници на светлина.

Първите звезди, родени от този газ, започнали да излъчват интензивно излъчване, способно отново да разделя водорода на йони и електрони.

Този процес, известен като космическа реионизация, приключил около един милиард години по-късно, когато Вселената окончателно станала прозрачна за светлината. Но кой бил главният „архитект“ на това преобразяване?

Дълго време учените смятали, че реионизацията е причинена от мощни източници

А именно масивни галактики с активно звездообразуване или дори свръхмасивни черни дупки. Но данните от James Webb напълно променили тази картина.

Оказало се, че истинските „виновници“ били многобройните карликови галактики, които преди това били незабележими заради своята слабост и огромната си отдалеченост.

Разкриването на тайната

Екип, ръководен от астрофизика Хаким Атек от Института по астрофизика в Париж, изследвал куп от галактики Abell 2744.

Гравитацията му действа като космическа леща, която увеличава светлината от по-далечни обекти. Този ефект позволил на учените да видят най-малките галактики от епохата на космическата зора.

Подробният спектрален анализ показал, че тези галактики не само били най-разпространените в ранната Вселена, но и произвеждали огромно количество йонизиращо излъчване.

Революция в разбирането на Космоса

Изследването, публикувано в началото на 2024 г., показва впечатляващи данни: галактики джуджета превъзхождат големите в съотношение 100:1.

Общата им мощност е четири пъти по-голяма от йонизиращото излъчване, което преди това се приписвало на големите галактики.

Въпреки малките си размери, тяхното огромно количество ги правело ключов фактор, способен да промени състоянието на цялата Вселена.

Това откритие е само началото.

Астрофизиците са изследвали само малък участък от небето, затова следващата стъпка ще бъде да се търсят аналогични карликови галактики в други региони, за да се потвърди, че това не е локална аномалия.