В Йерусалим археолозите откриха малък фрагмент от керамика на възраст 2700 години с асирийски клинописен надпис.

Артефактът, намерен в близост до Стената на плача, е първата находка от този вид в града.

Надписът, изработен на акадски език, е доказателство за официални контакти между асирийския кралски двор и Юдейското царство по времето на Първия храм.

Това дава нова информация за дипломатическата и политическата динамика в Древния Близък изток, пише Arkeonews.

Израелската служба за древности (IAA) и Фондът на град Давид съвместно обявиха новината за находката, открита по време на разкопки в близост до Храмовата планина под ръководството на д-р Аял Зилберщайн. Фрагментът е открит в слоеве почва, датирани от VIII-VII век пр.н.е.

Учените разшифроваха надписа

Артефактът с размер едва 2,5 сантиметра вероятно е бил част от була. Глинен печат, който се е използвал за удостоверяване на кралска кореспонденция или товари от Асирийската империя в Йерусалим.

В екипа, който разшифрова надписа, са участвали д-р Филип Вукосавович, д-р Анато Коен-Вайнбергер и д-р Питър Зилберг. Те са определили произхода и значението на артефакта.

Според изследователите, надписът споменава важен асирийски чиновник, който е контролирал административните пратки. И посочва месец Ав като краен срок за плащане или уреждане на данъци.

Находката е свързана с данъци или търговия

Възможно е тя да сочи към кралско писмо, свързано с данъци или търговия между Асирия и Юдея, вероятно от времето на царуването на Сеннахерим – същият период, който е описан в библейския разказ за въстанието на Езекия в II Царе 18:7.

Петрографският анализ, проведен от д-р Коен-Вайнбергер, потвърди, че глината, използвана за изработката на фрагмента, съответства на материалите от басейна на Тигър.

Там, където са се намирали древните асирийски центрове като Ниневия, Ашшур и Нимруд. Това доказва, че предметът е бил изработен в Асирия и след това пренесен в Йерусалим.

Находката променя представата за положението на Йерусалим през VIII век пр.н.е. Кралство Юдея активно е участвало в международните отношения с Асирийската империя.

Надписът е конкретно доказателство за това взаимодействие – пряк канал за комуникация между доминиращата имперска държава и нейния васал.

Както отбелязва Зилберщайн, това е „първият асирийски надпис от периода на Първия храм в Йерусалим“, който демонстрира участието на града в глобалната политика на своята епоха.