Експерти от Института по планетология в Аризона предполагат, че под повърхността на Марс може да съществува мрежа от потоци течна вода, които протичат през замръзналата почва.

Новите изчисления показват, че тези тесни канали могат да бъдат достатъчно големи, за да поддържат микробен живот.

„Винаги се намираме на границата между реалната възможност да съществува живот и пълната негодност на Марс да бъде обитаем. Искахме да докажем, че водата там не е достатъчна за живот. Но не се оказахме прави“, обясни водещият автор на изследването Хана Сайзмор.

Изследователите са използвали данни за състава на марсианската почва, за да определят каква част от ледената повърхност може да остане течна. И какви могат да бъдат размерите на каналите.

На Марс водата обикновено замръзва при температури до −150 °C.

Но наличието на соли понижава точката на замръзване, което позволява водата да остане течна дори при екстремни условия.

Сайзмор и колегите ѝ открили, че канали с водно съдържание над 5% и диаметър от около 5 микрона (милионни части от метъра) могат да се формират сравнително лесно.

Според учените, пространства, около 10 пъти по-тесни от човешки косъм, могат да бъдат достатъчни за микроби да живеят в тях и да обменят хранителни вещества.

Данните от апарата на НАСА – „Феникс“, който кацна на Марс през 2008 г., показват, че такива мрежи от канали могат да съществуват в райони с географска ширина над 50 градуса.

„Ако на Марс има живот, тези течни прослойки са най-доброто място за търсене. Нужно е само да се пробие около 30 сантиметра, за да се вземат проби“, твърди Сайзмор.

Но съществува един потенциален проблем.

Температурата в тези канали може да е по-ниска от допустимата за земните организми.

Все пак учените подчертават, че границите на живот, познати от Земята, не е задължително да важат и за други светове.

„На базата на това и сходни изследвания е напълно възможно живот да съществува в близките до повърхността слоеве на Марс“, категоричен е Брус Джакоски от университета на Колорадо.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Icarus.