Изследователи използваха данни за температурата и движението на праха на Венера, за да разберат как се променят ветровете на тази любопитна за нас планета.

Експертите са установили, че времето там е изненадващо разнообразно и силно зависи от релефа на повърхността.

Адска атмосфера

Венера е най-близката съседка на Земята, но за условията на нейната повърхност все още знаем твърде малко. Причината е изключително гъстата атмосфера, покрита с плътни облаци, които не позволяват пряк поглед към това, което се случва под тях.

Специалисти от Сорбоната успяха частично да разберат моделите на времето, използвайки индиректни измервания.

Те потвърдиха, че условията там са наистина адски – температура от над 460°C и налягане над 90 пъти земното, което прави почти невъзможно дългото функциониране на апарати на повърхността.

Въпреки това, високото налягане се съчетава със силни ветрове, които пренасят огромни количества енергия.

В близост до повърхността обаче скоростта им пада до около 1 м/сек, което е доста малко в сравнение със Земята или Марс.

Прах, топлина и ветрове

Новото изследване, публикувано в Phys.org, се основава на глобални измервания на температурата и концентрацията на прах.

Само тези два показателя се оказали достатъчни, за да се създаде глобална картина на венерианското време.

Един от доминиращите процеси е движението на газове между осветената и тъмната страна на планетата, естествен резултат от изключително бавната ротация на Венера.

Един венериански ден продължава 117 земни дни, което означава, че едната ѝ страна се нагрява дълго, докато другата изстива.

Планини, долини и „дишащи“ ветрове

Учените са открили, че релефът силно влияе на атмосферните процеси.

В тропиците се наблюдава явление, наречено „дневно изместване“. Ветровете променят посоката си в зависимост от това дали е ден или нощ. На обяд въздухът се нагрява и ветровете духат нагоре по склоновете.

Нощем повърхността се охлажда, въздухът се спуска надолу – възникват катабатични ветрове.

Тези процеси оказват пряк ефект върху температурата на планетата. Катабатичните ветрове нагряват въздуха при спускане, създавайки адиабатично затопляне, което поддържа стабилна температура в планинските райони – с разлика по-малка от 1 К между деня и нощта.

За сравнение, в низините температурната разлика достига до 4 К.

Поглед в бъдещето

Учените се надяват скоро да получат повече данни за изграждане на пълна метеорологична карта на Венера.

В следващото десетилетие към планетата ще бъде изпратена мисията NASA DaVINCI, която ще спусне капсула в атмосферата на планетата, първата подобна операция от десетилетия.