Галактиките, подобно на космически хищници, непрекъснато поглъщат по-малките си съседи. Дори нашият Млечен път в момента бавно поглъща Магелановите облаци.

Ново научно изследване, посветено на галактиката Андромеда (M31), разкрива драматични подробности за това явление – „потискане“.

Пробивът в тази област стана възможен благодарение на мисията Gaia на EКA, която предостави прецизни данни за движението на над милиард звезди.

Това позволи на астрономите да възстановят миналите орбити на спътниковите галактики.

Проучването „Животът и смъртта на слабите спътникови галактики около M31“, ръководено от Алекс Мероу от университета Дърам, комбинира тези данни с историята на звездообразуването. А целта е да бъде разбрано как гигантските галактики влияят на своите малки спътници.

Механизми на потискане

Главното откритие е, че само най-масивните спътници на Андромеда успяват да продължат да образуват звезди след приближаването си до перицентъра – точката на най-голямо сближаване, където гравитацията на M31 е най-силна.

Повечето галактики джуджета с маса под 10 милиона слънца загиват много бързо. Авторите посочват няколко възможни механизма:

• налягане от межгалактически газ,
• приливни сили,
• спиране на постъпването на нов газ.

Милиарди години преди поглъщането

Много малки спътници престават да образуват звезди дълго преди да достигнат Андромеда.

Някои са „угаснали“ още преди 10 милиарда години. Част от тях са били унищожени от реонизацията, нагряването на газа от ултравиолетовото излъчване в ранната Вселена.

Но повечето са били „предварително обработени“: те вече са загубили газа си, когато са се намирали в близост до друга, по-малка галактика-домакин, преди да попаднат в гравитационния капан на Андромеда.

Какво прави Андромеда специална

Сравнението с Млечния път разкрива интересна разлика: спътниците на нашата галактика са били погълнати много отдавна и са угаснали сравнително бързо.

Спътниците на Андромеда обаче показват по-широк диапазон както в моментите на падане, така и във времето на поглъщане.

Това може да означава, че Млечният път е приключил основната фаза на поглъщане по-рано, докато Андромеда продължава този процес постепенно и до днес.

Изследването показва, че космическата среда е безпощадна към малките галактики.

Независимо дали става дума за газово налягане, приливни сили или загуба на газ, именно тези механизми спират звездообразуването в галактиките джуджета, превръщайки ги в лесна плячка за гиганти като Андромеда.