Ново изследване на учени от Лондонския университет за първи път обяснява защо до 2100 г. Европа може да получи близо месец и половина допълнително летни дни. Изводите са основани на климатични данни от последните няколко хилядолетия.

Подобно явление е имало преди 6000 години

През последните десетилетия лятото наистина става по-горещо и по-дълго. Но изследване, публикувано в Nature Communications, показва, че наблюдаваните днес промени частично наподобяват условията в Европа преди около 6000 години.

Тогава естественото затопляне на Арктика е удължавало топлия сезон почти до 200 дни годишно, сравнимо с най-екстремните съвременни летни периоди.

Учените са използвали необичаен архив на климатичната история – сезонни слоеве тиня на дъното на европейски езера.

Тези слоеве, своеобразни природни климатични календари, отразяват как са се променяли лятото и зимата през последните 10 000 години.

В центъра на изследването стои ключов елемент от атмосферната физика: температурният градиент, тоест разликата в температурите между Арктика и Екватора. Този градиент подпомага формирането на мощни ветрове от Атлантика.

Когато Арктика се затопля няколко пъти по-бързо от средната стойност за планетата, температурната разлика намалява.

Ветровете отслабват, което води до по-устойчиви летни метеорологични модели, продължителни горещи вълни и удължен топъл сезон.

Ролята на глобалните емисии

Прогнозите до края на века показват, че ако емисиите на парникови газове останат на сегашните си високи нива, Европа може да получи допълнителни летни дни като естествен отговор на атмосферно-климатичните процеси при затопляне.

Изследването установява количествена зависимост: при намаляване на температурния градиент между Екватора и Северния полюс с един градус, продължителността на лятото в Европа средно се увеличава с шест дни.

При сегашните темпове на арктическо затопляне това може да доведе до ситуация, в която към края на века топлият сезон ще обхваща до осем месеца годишно.

Освен директния ефект от затоплянето, индустриалните аерозолни емисии и вътрешните обратни връзки в климатичната система могат допълнително да променят сезонния ритъм на Европа, отбелязват изследователите.

Подобни промени могат да окажат сериозно влияние върху екосистемите, ресурсите от прясна вода, земеделието и общественото здраве.