Слънчева буря сви щита на Земята – стана пет пъти по-малък от нормалното
Последно: 21 ноември 2025 г. в 09:49
Миналата година най-мощната геомагнитна буря за последните две десетилетия удари Земята.
Според ново изследване тази супермощна буря „Генън“ е свила защитния слой на планетата от йонизирани частици до една пета от нормалните му размери.
Астрономите отбелязват, че геомагнитните бури са сравнително чести и повечето от тях са напълно безвредни.
Но има и изключително силни бури, като събитието на Керингтън от 1859 г.
Подобни мощни бури будят сериозни опасения. Особено в съвременния свят, зависим от телекомуникации, електрически мрежи и сателитни системи, пише Popular Science.
На 10 май 2024 г. Земята е преживяла най-силната геомагнитна буря за последните 20 г.
За щастие, бурята „Генън“ не е достигнала мощността на събитието от Керингтън.
Въпреки това Земята е била ударена от шлейфове свръхзаредени йонизирани слънчеви частици, образували се при серия коронални изхвърляния на Слънцето.
Изследователите на околната среда и атмосферата са прекарали повече от година в анализ на огромно количество данни за тази рекордна буря.
Най-ценната информация е дошла от орбиталния спътник Arase, изстрелян от Японската агенция за аерокосмически изследвания през 2016 г.
Спътникът обикаля Земята на височина около 30 000 км и се намира сред защитните слоеве от плазмени вълни и магнитни полета, наречени плазмосфера.
Поради това се е оказал в идеална позиция за наблюдение на промените по време на бурята „Генън“.
„Проследявахме измененията в плазмосферата със спътника Arase и използвахме наземни GPS приемници за наблюдение на йоносферата – източника на заредените частици, които попълват плазмосферата. И двата слоя ни показаха колко рязко е намаляла плазмосферата и защо възстановяването е отнело толкова много време“, обяснява професор Ацуки Шинбори от Института за изследвания на околната среда към университета Нагоя.
Именно плазмосферата блокира значителна част от смъртоносното космическо излъчване, което Слънцето редовно изпраща към Земята.
Без тази защита сателитите не биха могли да функционират дълго на орбита.
Външната граница на плазмосферата обикновено достига около 43 800 км над Земята.
По време на бурята „Генън“ защитният слой на планетата се е свил до едва 9 000 км, което е около пет пъти по-малко от нормалното.
На плазмосферата ѝ били нужни четири дни, за да се върне към обичайното си състояние.
„Открихме, че бурята първо е предизвикала силно нагряване близо до полюсите, но впоследствие това е довело до рязко намаляване на количеството заредени частици в йоносферата, което е забавило възстановяването“, подчертава Шинбори.
