Европа се връща към ядрената енергия: Планира инвестиции за 205 млрд. евро

Европейският съюз прави сериозен завой в енергийната си политика. Ядрената енергия вече се счита за ключов инструмент за постигане на енергийна независимост, намаляване на CO₂ емисиите и стабилизиране на електрическата мрежа в епоха на стремително растящо енергийно потребление.

През миналата година ядрената енергия е съставлявала 24% от общото производство на електроенергия в ЕС.

Прогнозите показват, че електропотреблението в Европа ще нарасне с между 50 и 80%.

Вятърната и слънчевата енергия все още не могат да покрият този огромен растеж, затова ядрената енергетика трябва да служи като „батерия“ за стабилността на мрежата.

Въпреки че някои държави като Германия и Австрия остават скептични, по-голямата част от страните-членки вече подкрепят ядрения сектор като част от „зелената“ трансформация.

„Ядрената енергия заедно с възобновяемите източници може да играе ключова роля в решаването на предизвикателствата – от стабилността на мрежата до декарбонизацията и сигурността на доставките“, заяви европейският комисар Йозеф Сикела.

Екологичните организации единодушно критикуват тези планове, страхувайки се, че те могат да обезсмислят дългогодишните усилия за опазване на околната среда.

Според представители на ЕС обаче е възможно да се съчетаят климатичните цели с развитието на ядрената енергетика. Решението са малките модулни реактори (SMR) – по-малки, по-евтини и по-безопасни от традиционните големи реактори.

През 2024 г. ЕС създаде Европейски индустриален алианс за SMR, за да ускори внедряването им.

През юни тази година Европейската комисия публикува осмия си доклад за ядрените програми, според който секторът ще изисква значителни инвестиции – около 241 милиарда евро до 2050 г.

От тях 205 милиарда евро ще бъдат вложени в нови атомни електроцентрали, а 36 милиарда евро – за удължаване живота на съществуващите реактори.

Докладът подчертава, че за да постигне ЕС климатичните и енергийните си цели, са необходими всички нисковъглеродни източници, а не само възобновяеми.

Очаква се ядреното производство да нарасне от 98 гигавата през 2025 г. до около 109 гигавата през 2050 г.

Според Европейския алианс за енергийни изследвания е важно да се разширят капацитетите на съществуващите централи, както и да се продължи с инвестициите във вятърна, слънчева и водна енергия.

Политическите промени в някои държави членки също са ключови:

• Белгия отмени закона за постепенно спиране на ядрените реактори и отвори път за изграждане на нови.
• Германия смекчи традиционната си антиядрена позиция и вече признава ядрената енергия като равностойна на възобновяемите източници в европейското законодателство.
• Дания обмисля премахване на 40-годишната забрана за ядрена енергия, със силен фокус върху модулните технологии.
• Италия прие закон за подготовка за завръщане към ядрената енергия и планира внедряване на модерни модулни реактори. Правителството на Джорджа Мелони е поставило цел – завръщане към ядрената енергетика до 2030 г.
• Полша, силно зависима от въглищата, започна своя атомна програма, като първата централа трябва да заработи през 2033 г.
• В Испания правителството е под натиск да се откаже от плановете за закриване на ядрените централи, особено след голямото затъмнение миналата пролет.