Oпределихa кои астероиди са подходящи за добив на ресурси в Космоса

Учени от Института за космически науки ICE-CSIC анализираха химичния състав на различни видове въглеродни хондрити, за да определят кои астероиди може да са най-обещаващи за извличане на ценни ресурси в бъдещи космически мисии.

Тези редки метеорити се считат за един от най-важните източници на информация за ранната Слънчева система. Техните свойства ни помагат да разберем състава на малките астероиди.

Една такава проба е тънък срез от CV3 хондрита от антарктическата колекция на НАСА.

В отразена светлина той изглежда като мозайка: ярките кристали на оливина са буквално вплетени в тъмна въглеродна матрица.

Именно тези структури предоставят на изследователите улики за това как са се образували първичните тела на Слънчевата система и кои от тях може да съдържат полезни минерали, вода или метали.

Планетарните учени и астрофизиците отдавна подозират, че малките астероиди може да са запазили „девствен“ материал от ранната Слънчева система.

Някои съдържат вода, други метали, редки минерали или органични съединения. Такива метеорити обаче са рядкост.

Само около пет процента от всички метеорити, които падат на Земята, са въглеродни хондрити.

Много екземпляри са крехки и се разпадат в атмосферата, така че повечето възстановени проби идват от пустините и Антарктида.

„Те представляват проби от малки тела, които никога не са изпитвали интензивно нагряване. Те са хранилища на информация за материалите, от които някога са били изградени планетите“, споделя астрофизикът Хосеп М. Триго-Родригес.

Екипът на ICE-CSIC, заедно с колеги от университета на Кастилия-Ла Манча (Испания), използва масспектрометрия, за да определи прецизно химичния състав на шест основни вида въглеродни хондрити.

Чрез изучаване на метеоритите, можем да разберем елементите на родителските астероиди.

Това помага бъде оценена тяхната стойност и да се реши дали те трябва да бъдат разглеждани като обекти за добив.

Учените отбелязват, че повърхностите на много малки астероиди са покрити с рохкав реголит.

Малки проби от такива тела наистина могат да бъдат събрани сравнително лесно, както е потвърдено от скорошни мисии на НАСА и JAXA.

Пренасянето на индустриалния добив в Космоса обаче е задача със съвсем различен мащаб.

Недиференцираните астероиди – „първичните фрагменти“ от формиращата ера на Слънчевата система – в момента са от по-голям научен интерес, отколкото от практическа стойност, твърдят експертите.

Има обаче и изключения. Най-обещаващи са онези редки обекти, които съдържат ленти от оливин и шпинел. Техният минерален състав може да показва по-високо съдържание на добивни материали.

Намирането на такива цели изисква задълбочен химичен анализ на хондритите, както и нови мисии за връщане на проби. Само тогава можем надеждно да определим родителското тяло на даден метеорит.

Изследователите са уверени, че добивът на ресурси на място ще бъде ключов за дългосрочните мисии до Луната и Марс.

Водата е особено ценна: тя може да бъде разделена на водород и кислород и използвана като ракетно гориво.

Следователно астероидите, които някога са имали контакт с вода и са задържали хидратирани минерали, се считат за приоритет.

Съществуват и по-амбициозни идеи, като например улавянето на малки астероиди, преминаващи близо до Земята, и катапултирането им в лунна орбита за безопасно и удобно извличане. За целта обаче технологиите трябва да се развият повече.

Резултатите от изследването са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.