Докато екипажът на космическия кораб „Орион“ се наслаждаваше на лунните пейзажи, в залата за научни оценки на Космическия център „Джонсън“ цареше атмосфера, достойна за стадион.

Причината за бурните овации и възгласи на радост не бяха просто успешни снимки, а уникално природно явление. Астронавтите от мисията „Артемис II“ го наблюдаваха с невъоръжено око.

В понеделник, 6 април, по време на максималното си сближаване с Луната, екипажът на „Орион“ попадна в зона на космическо затъмнение.

В продължение на почти час земният спътник напълно закриваше Слънцето за астронавтите.

Именно този пълен мрак позволи на екипажа да забележи нещо, за което учените дори не смееха да се надяват.

Астронавтите съобщиха за поне пет ярки проблясъка на обратната страна на Луната.

Това са били удари от микрометеорити, които са се сблъскали с лунната повърхност с огромна скорост.

Поради липсата на атмосфера, дори миниатюрно космическо тяло при сблъсък освобождава достатъчно енергия, за да създаде проблясък, видим за човешкото око от орбита.

Човекът като най-чувствителния инструмент

Келси Йънг, ръководител на научното направление на мисията „Артемис II“, подчерта, че подобни наблюдения са изключително ценни.

„Чухме радостни възгласи в залата, когато екипажът започна да описва тези проблясъци. Точно затова интегрираме науката в полевите операции“, отбеляза тя на пресконференция.

Този случай за пореден път доказа предимството на пилотираните мисии пред автоматичните станции.

Въпреки че съвременните камери са изключително мощни, именно човешката способност за мигновено улавяне на непредсказуеми явления в контекст позволи на учените да получат тези данни.

Екипажът е бил щателно подготвен да идентифицира потоци от лава и кратери, но възможността да види формирането на нови микрократери в реално време се превърна в „черешката на тортата“ на цялата мисия.

Както отбеляза д-р Йънг: „Науката прави възможни изследванията, а изследванията от своя страна отварят нови хоризонти за науката“.

Снимки: НАСА/Ройтерс