Смятаният за изгубен лондонски дом на Уилям Шекспир е открит след четири века.

Учени вярват, че новооткрит план на сградата потвърждава точния адрес, на който великият драматург е прекарал последните си години.

Голяма част от живота на Уилям Шекспир е обвита в мистерия

Сега обаче изследователи смятат, че една от ключовите загадки е разгадана благодарение на исторически документ, намерен в Лондонския архив.

Твърди се, че той разкрива точното местоположение на единствения дом на Барда в британската столица.

Според откритието лондонският дом на Шекспир се е намирал на „Сейнт Андрюс Хил“ №5 – тиха улица в квартал „Блекфрайърс“, близо до работното му място в театъра и на крачка от местния пъб.

Откритието е направено от професор Луси Мънро от Кралския колеж в Лондон

То разкрива както разположението, така и размера на имота, закупен от драматурга през 1613 г.

Експертите отбелязват, че къщата е била достатъчно голяма, за да бъде по-късно разделена на две отделни жилища.

Професор Мънро подчертава, че нейното откритие хвърля нова светлина върху последните години от живота на Шекспир.

Досега се смяташе, че той ги е прекарал изцяло в родния си град Стратфорд на Ейвън.

Новите данни обаче оспорват тезата, че Шекспир се е оттеглил в Стратфорд и повече не е посещавал Лондон.

Това кара учените да преосмислят представите си за връзката на драматурга с града в късния етап от живота му.

Находката разрешава загадка, която е озадачавала историците от XVIII век насам

Известно е, че в последните си години Шекспир е притежавал имот в „Блекфрайърс“.

Смяташе се обаче, че той е част от така наречената „Голяма порта“ над входа на комплекса „Блекфрайърс“ – голям доминикански манастир от XVIII век.

На една от сградите в района дори има паметна плоча, на която пише: „На 10 март 1613 г. Уилям Шекспир придобива жилище в сградата до портата на Блекфрайърс, разположена наблизо“.

Досега точното местоположение на дома оставаше неизвестно

Новото изследване на професор Мънро разбулва мистерията с помощта на три документа: два от Лондонския архив и един от Националния архив.

Един от тях е план на част от района „Блекфрайърс“, изготвен през 1668 г. след Големия пожар в Лондон.

Записите показват, че Уилям Айълс, чието име е изписано на табелата на сградата, е бил наемател на човека, на когото внучката на Шекспир е продала къщата.

Сега може да се твърди със сигурност, че мястото на паметната плоча – „Сейнт Андрюс Хил“ №5 – съвпада точно с местоположението на лондонския дом на Барда.

Изследването на професор Мънро за първи път предоставя ясни данни къде точно се е намирала къщата, как е изглеждала и какви сгради са я заобикаляли.

Лондонският дом на Шекспир е бил само на пет минути пеша от втория театър „Блекфрайърс“, където са се поставяли негови пиеси през 1613 г.

Планът показва тенис корт северозападно от къщата, а в района е имало също игрища за боулинг и други места за забавление.

Другите два документа, открити от учените, потвърждават, че къщата е била продадена от внучката на Шекспир през 1665 г. Година по-късно имотът е унищожен по време на Големия пожар в Лондон.