Учени изследват природата на синестезията и разкриват как допълнителните невронни връзки в мозъка променят възприятието на човек за реалността.

Представяли ли сте си някога, че звукът на цигулка може да бъде син, а нечие име да има вкус на ягода?

За около 4% от населението на Земята това не е фантазия, а ежедневна реалност, която учените наричат синестезия.

Те обясняват как работи този уникален мозъчен механизъм.

Случвало ли ви се е да усещате вкуса на думи или да виждате цветове, докато слушате музика?

Ако отговорът е „да“, е напълно възможно да сте сред малцината (между 1% и 4% от хората) с особена черта, наречена синестезия.

Какво представлява синестезията?

Синестезията е неврологичен феномен, при който стимулирането на един сетивен орган (например слуха) автоматично предизвиква реакция в друг, обикновено несвързан с него (например зрението).

Поради това хората със синестезия, наричани синестети, получават допълнителни сетивни усещания, които другите нямат.

Учените отдавна изследват това явление. И макар много аспекти да остават неизучени, едно е ясно: всеки от нас възприема света по свой собствен, уникален начин.

Някои проучвания сочат, че състоянието се среща по-често при жените, но това може да се дължи както на генетика, така и на особености в методологията на изследванията.

Форми на синестезия

Съществуват множество форми на синестезия. Ето някои от тях:

• Аудио-визуална синестезия: Звуците предизвикват цветни образи в съзнанието.
• Графемно-цветна синестезия: Цветове възникват при четене или мислене за букви и цифри.
• Огледално-допирна синестезия: Човек усеща докосване по себе си, когато види как докосват друг.

Трябва да се отбележи, че до известна степен всички хора комбинираме сигнали от различни сетива.

Например, докато разговаряме, възприемаме едновременно звук и образ, което ни помага да разбираме по-добре събеседника.

При синестетите обаче този процес протича по различен начин – звукът може директно да предизвика визуален образ.

Тези усещания не подлежат на контрол – те възникват спонтанно, ярки са и обикновено остават непроменени през целия живот.

Например, човек с графемно-цветна синестезия може да вижда буквата „А“ като червена и с голяма вероятност ще я възприема така дори след години.

Важно е да се подчертае, че синестезията не е заболяване или разстройство.

Тя не вреди на здравето и не пречи на нормалното функциониране, въпреки че понякога може да предизвика дискомфорт.

Например, ако човек изпитва болка, докато гледа как друг страда, гледането на филми може да бъде неприятно преживяване.

В повечето случаи обаче синестезията не влияе на ежедневието. Много хора дори не подозират за нея, приемайки я за нещо нормално.

Защо възниква синестезията?

Точната причина за синестезията все още не е известна, но съществуват две основни хипотези.

Повече връзки в мозъка

Според теорията за кръстосаната активация, синестетите имат повече невронни връзки между различните зони на мозъка.

Това може да се обясни с факта, че в процеса на развитие мозъкът не „изрязва“ напълно излишните връзки между невроните – явление, известно като синаптично подрязване.

В нормални условия този процес повишава ефективността на мозъчната дейност. При синестетите например зоната, отговорна за разпознаване на букви, може да е пряко свързана със зоната за възприемане на цветове. Поради това буквата веднага се асоциира с определен нюанс.

Различия в мозъчната активност

Друга теория твърди, че структурата на връзките при синестетите е същата като при останалите хора, но някои от тях работят по-активно.

Тоест, синестезията се основава на същите механизми, които всеки от нас притежава. Например, когато видим сив банан, ние знаем, че той обикновено е жълт – мозъкът сякаш „добавя“ този цвят.

При синестетите подобен процес може да се случва и с буквите: дори да са черни, мозъкът автоматично предизвиква определен цвят.

Така основният въпрос остава: дали синестетите имат различна структура на мозъка, или просто използват съществуващите възможности по различен начин?

Връзката между синестезия и творчество

Може би сте чували как художници като Кандински или музиканти като Лорд описват преживявания, подобни на синестезия.

Действително има данни, че тя се среща по-често сред творческите личности.

Мащабно проучване в Австралия показва, че около 24% от синестетите работят в креативни сфери като изкуство, музика, архитектура или дизайн.

В общата популация този показател е под 2%. Разликата е съществена, макар причините за нея все още да не са напълно изяснени.

Вероятно синестетите са способни да съчетават идеи и усещания по необичаен начин, което стимулира творческото мислене.

Има и доказателства, че някои от тях имат по-добра памет или по-развито въображение, въпреки че този ефект не е универсален.

Синестезията ни дава уникална представа за това как мозъкът формира възприятието ни за реалността. Тя ни напомня, че този процес не е стандартен за всички.

Напротив, той е гъвкав и разнообразен – и значително по-богат, отколкото може да изглежда на пръв поглед.

Въпреки че бебетата са способни да формират спомени, като възрастни ние не можем да си ги припомним.

Това явление, известно като инфантилна или детска амнезия, не е свързано със загуба на информация, а по-скоро с невъзможност за достъп до нея.

Учените обясняват, че в процеса на развитие мозъкът променя начина, по който съхранява данните, или губи „ключовете“ за достъп до най-ранните спомени.

Една от основните причини за този процес е дейността на микроглията – специализирани клетки, които действат като „чистачи“ в мозъка.

Тяхната роля е да премахват ненужните невронни връзки, за да оптимизират работата му.

Това „забравяне“ всъщност е полезно рестартиране, което освобождава пространство за изграждането на по-стабилни и трайни спомени в бъдеще.