Астрофизици коригираха теоретичните модели, за да ги приведат в съответствие с наблюденията, след като се оказа, че свръхновите произвеждат по-малко сяра и силиций, отколкото се предвиждаше.

Галактическият куп Персей, разположен в едноименното съзвездие, е масивно струпване на над хиляда галактики, обвити в нажежен газ.

Този газ, известен в научните среди като вътрешнокупова среда, е резултат от милиарди експлозии на свръхнови.

Той излъчва ярка светлина в рентгеновия диапазон.

Това позволява на учените да изследват химичния състав на свръхновите, отговорни за създаването на повечето тежки елементи във Вселената.

През 2016 г. Япония изстреля рентгеновия телескоп „Хитоми“

Той се разпадна малко повече от месец след началото на мисията си. Но въпреки краткия си живот, успя да събере ценни данни от наблюдения на купа Персей.

Те бяха анализирани от учени от Политехническия институт към Щатския университет на Ню Йорк.

Резултатите, публикувани в The Astrophysical Journal, разкриват сериозни несъответствия между теорията и реалността.

Моделите предвиждат твърде големи количества силиций и сяра и същевременно твърде малко аргон и калций.

Тези елементи се произвеждат в изобилие от масивни звезди, чиято маса е десет и повече пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Това означава, че настоящите модели за масивните звезди и техните експлозии като свръхнови се нуждаят от преразглеждане, за да бъдат съгласувани с наблюденията.

Авторите на изследването, астрофизикът Шин-Чи Люн и неговите студенти, са разработили нови модели за еволюцията на масивните звезди и последващите сферични експлозии.

Калибрирали са ги с помощта на актуализираните данни от наблюденията.

В първата част на работата си те са привели в съответствие с реалността съдържанието на силиций, сяра, аргон и калций.

Във втората част на проучването тези изчисления са разширени, за да обхванат широк диапазон от металичност и звездни маси – от 15 до 60 слънчеви маси.

Тези модели се интегрират в изчислителен процес за химична еволюция на галактиките. За да се проследи как свръхновите натрупват тежки елементи и допринасят за формирането на нови звезди.

Чрез този процес учените реконструират историята на експлозиите на свръхнови

Ии проследяват еволюцията на отделните елементи през последните 10 милиарда години. Целта е да се достигне до картината на разпределение на химичните елементи, която наблюдаваме днес.

В бъдеще новите калибрирани модели ще бъдат тествани в екстремни условия, по-специално при по-близки до реалността биполярни експлозии.