Много хора в края на земния си път намират утеха в сънища и видения, в които срещат починали роднини и приятели.

Тези преживявания, често придружени от символи като врати, стълби и светлина, помагат за намаляване на страха от смъртта и улесняват приемането на неизбежното.

Макар ярката светлина да е познат елемент от разказите за преживявания, близки до смъртта, подобна символика на прехода се появява често и в сънищата на хора, чийто живот е към своя край.

Пациентите в хосписи и под палиативни грижи често споделят за изключително живи сънища, в които се срещат с покойни членове на семейството.

Според лекарите, които се грижат за тях, тези сънища носят покой и облекчение.

„Тези съновидения осигуряват психологическа утеха. Придават смисъл на хората, изправени пред края на живота си“, обяснява Елиза Рабити от Мрежата за палиативни грижи в Реджо Емилия, Италия.

Тя е ръководител на екип, провел проучване сред 239 здравни специалисти относно сънищата на техните пациенти. Резултатите са публикувани в научното списание „Тандофонлайн“.

Най-често срещаните сънища и видения, които понякога се случват и в будно състояние, включват срещи с починали близки или дори домашни любимци.

В един от случаите жена сънувала покойния си съпруг, който ѝ казал: „Чакам те“

Според авторите на изследването подобни преживявания носят усещане за вътрешен мир и помагат на хората да приемат смъртта.

Други пациенти сънуват символи на прехода като врати, стълби или светлина. Един мъж описва сън, в който се изкачва бос към отворена врата, от която струи бяла светлина.

Изследователите предполагат, че това може да е начин за подсъзнателно примиряване със собствената смъртност и осмисляне на прехода отвъд.

В огромната си част тези сънища носят усещане за „спокойствие“ и „утеха“.

Едва около 10% от тях са с обезпокоително съдържание, като например сън, в който пациент вижда чудовище с лицето на майка си, което го дърпа надолу.

Изследване на д-р Кристофър Кер от хосписа в Бъфало, Ню Йорк, потвърждава тези наблюдения.

Той установява, че сънищата за починали близки са изключително чести сред терминално болните и зачестяват с наближаването на смъртта.

Неговото проучване показва също, че са разпространени и сънища за „подготовка за пътуване“, в които пациентите опаковат багаж или се качват на автобус.

Според д-р Кер тези сънища и видения могат да „сглобят отново човека“

Той дава пример със 70-годишна майка, която във видение правела движения, сякаш държи бебе.

Оказало се, че тя си представяла първото си, мъртвородено дете – загуба, която никога не е успяла да изрази. Символичното преживяване в края на живота ѝ донесло утеха.

Подобен облекчаващ ефект се наблюдава и при много ветерани от войни. Те намират покой от травмите си чрез тези сънища.

Д-р Кер обяснява, че умирането е процес, наподобяващ постепенно преминаване в състояние на сън.

Хората се намират в междинно състояние между сън и реалност. Това прави сънищата им изключително живи и интензивни.

Често пациентите твърдят, че преживяното не е било сън, а нещо напълно реално.

Въпреки че краят на живота често се възприема като тъжен и плашещ, последните седмици могат да бъдат изпълнени с любов и смисъл.

Според д-р Кер почти всички пациенти достигат до определено ниво на приемане на съдбата си.