Група изследователи използваха компютърни симулации, за да разберат кои типове напреднали цивилизации са способни да оцелеят след кризи и кои са обречени на бърз упадък.

Моделите проследяват възможните пътища за развитие на „техносферата“. Съвкупността от технологии и инфраструктура, създадени от разумни същества.

За основа на изследването е взета условна цивилизация от земен тип. Нейното бъдеще е симулирано в десет различни варианта в рамките на хиляда години.

Всеки сценарий е преминал през 200 отделни симулации, като са отчетени три ключови фактора.

А именно – натискът върху природните ресурси, наличието на външни заплахи и най-вече общественото устройство. И по-конкретно методите на управление и способността за възстановяване след катаклизми.

Резултатите показват голямо разнообразие в съдбата на хипотетичните цивилизации

В някои случаи технологичният растеж и достъпът до ресурси остават стабилни през целия период. В други се наблюдават ранни колапси, последвани от дълги периоди на упадък.

Съществуват и междинни варианти, при които цивилизацията преминава през няколко цикъла на срив и последващо възстановяване.

Основен показател в проучването е делът от време, през който цивилизацията остава технологично активна.

В различните модели този показател варира между 0,38 и 1, като последната стойност означава, че системата изобщо не преживява колапс.

Симулациите разкриват, че два фактора са от решаващо значение: скоростта, с която се изчерпват ресурсите, и способността на цивилизацията да се възстанови след криза.

Моделите показват, че възстановяването след колапс е възможно, но често отнема много време и невинаги позволява връщане към предишното ниво на развитие.

В някои сценарии кризите се повтарят циклично, което не позволява на цивилизацията да излезе трайно от състояние на упадък.

Изследователите са анализирали и как подобни цивилизации биха могли да бъдат открити от разстояние.

Те са проучили какви химични вещества, като азотен диоксид или някои флуорсъдържащи съединения, биха могли да се натрупат в атмосферата на планетата.

Тъй като съставът и количеството на тези вещества се променят в зависимост от сценария, атмосферният отпечатък на цивилизацията също би бил различен.

В същността си това проучване предлага възможно решение на парадокса на Ферми

Или казано с други думи – въпросът защо все още не сме открили следи от развити извънземни цивилизации.

Според изчисленията на учените, много от тях или бързо достигат до упадък, или прекарват по-голямата част от съществуването си извън активна технологична фаза.

Авторите все пак подчертават, че техните модели се основават на земни представи за обществено развитие и не е задължително да са приложими за други форми на живот.