В продължение на десетилетия неандерталците бяха представяни в очите на обществеността като примитивни, жестоки и по-малко интелигентни от съвременните хора.

Но нови научни изследвания опровергават това схващане. Те показват, че разликата в интелигентността между двата вида вероятно е била много малка или дори незначителна.

Изследователи от университета на Индиана твърдят, че традиционните възгледи за когнитивната малоценност на неандерталците не са достатъчно подкрепени от данни. Тяхното проучване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Те са били по-умни, отколкото си мислим

Учените сравнили данни от ЯМР от две популации на съвременни хора: 200 души от европейски произход в Съединените щати и 200 души от етническата група Хан в Китай.

Резултатите показали, че разликите в структурата на мозъка между тези две групи са по-големи от съответните разлики между съвременните хора и неандерталците.

Това кара изследователите да стигнат до заключението, че евентуални когнитивни разлики между двата вида вероятно биха били много малки.

Учените също така посочват, че връзката между размера на мозъка и интелигентността при съвременните хора остава научно неясна, пише Daily Mail.

В същото време, археологически доказателства показват, че неандерталците са били изключително адаптивни.

Те са използвали огън, готвели са, имали са разнообразен хранителен режим. И са живели на големи географски територии, от Португалия до Централна Азия.

Тяхното изчезване все повече се приписва по-малко на „превъзходството“ на съвременните хора и повече на демографски и генетични фактори. Например, кръстосване.

В същия дух, отделно проучване, публикувано в Plos One, оспорва идеята за когнитивна или технологична малоценност на неандерталците.

Неандерталците са общували

Още по-нови изследвания се опитват да реконструират начина, по който неандерталците са общували.

Според откритията изглежда вероятно те да са имали форми на език, разбираеми за Homo sapiens, макар и с различен вокален тембър и физиология.

„Те биха звучали по-носово заради големите си носове, биха могли да говорят много по-силно и за по-дълги периоди от време, без да си поемат дъх, заради големия си гръден кош и обем на белите дробове“, обяснява професор Стивън Митен, експерт по праистория.

Въпреки тези разлики, експертите смятат, че е имало комуникативно разбирателство между двата вида.

Като цяло, съвременната наука сякаш постепенно изоставя образа на „нисшия неандерталец“ и го заменя с този на също толкова сложен, адаптивен и евентуално езиково способен човешки роднина, пише iefimerida.gr.