Използвана степен от ракета Falcon 9 на SpaceX ще се превърне в поредния космически отпадък, който ще остави своя отпечатък върху лунния пейзаж. Сблъсъкът се очаква през август 2026 г.

Луната редовно е мишена за космически обекти, които се удрят в нея от различни краища на Вселената.

Според прогнозите на учените обаче, през 2026 г. в повърхността на земния спътник ще се вреже обект, създаден от човека – втората степен на ракета Falcon 9, с размерите на пететажна сграда. Очаква се ударът да е със скорост, седем пъти по-висока от тази на звука.

Прогнозата е на независимия астроном Бил Грей, създател на софтуера Project Pluto, който се използва за проследяване на близки до Земята обекти.

Според неговите изчисления отработената степен на ракетата ще се сблъска с Луната на 5 август 2026 г. около 06:44 часа.

Грей смята, че ударът ще бъде в района на кратера Айнщайн

Това е зона на границата между видимата и обратната страна на Луната.

„Движението на космическия боклук е до голяма степен предвидимо; той просто се движи под въздействието на гравитацията на Земята, Луната, Слънцето и планетите. Ние познаваме тези параметри с изключителна точност“, обяснява Грей.

Въпреки това, траекторията на обекта постоянно се влияе и от слънчевата радиация – налягането, което слънчевата светлина създава.

Макар това влияние да е минимално, с времето то се натрупва по хаотичен начин, тъй като отломъкът се върти в космоса и взаимодейства със светлината по различен начин в зависимост от положението си.

Falcon 9 на SpaceX е частично многократно използваема ракета с височина 70 метра и стартова маса от около 550 000 кг.

Първата ѝ степен се връща на Земята и каца на морска платформа за повторна употреба, докато втората остава в орбита.

Именно тази втора степен е принадлежала на ракета Falcon 9 от мисия 2025-010D, изстреляна през януари 2025 г.

Тя е извела на траектория два лунни апарата – Blue Ghost Mission 1 и Hakuto-R Mission 2.

Докато повечето втори степени на Falcon 9 след изстрелване или изгарят в земната атмосфера, или преминават в орбита около Слънцето, тази е останала в близост до Земята.

В момента остатъка от Falcon 9 прави пълна обиколка около нашата планета за около 26 дни

В перигей тя се доближава до Земята на разстояние от около 220 000 км, а в апогей се отдалечава на повече от 510 000 км. По време на това движение траекторията ѝ пресича орбитата на Луната, която е средно на 400 000 км от Земята.

„Орбитата на Луната и орбитата на този обект, грубо казано, се пресичат. Обикновено единият преминава през точката на пресичане, когато другият е на съвсем друго място“, отбелязва Грей.

Този път обаче, по думите на астронома, двата обекта ще се окажат в една и съща точка в пространството едновременно.

„На 5 август те ще бъдат в тази точка по едно и също време“, казва той, уточнявайки, че обектът може да бъде проследен под обозначението 2025-010D.

Какви ще са последствията от удара?

Очаква се сблъсъкът на Falcon 9 да остави нов кратер на лунната повърхност.

Самата експлозия от удара вероятно няма да бъде видима от Земята, но орбитален апарат на НАСА може да заснеме последствията по-късно.

Учените подчертават, че това събитие не представлява опасност за хората.

На Луната няма нито хора, нито съоръжения, които биха могли да пострадат.

За сметка на това там вече са се натрупали стотици хиляди килограми технически отпадъци, оставени от астронавтите торби с отпадъци, няколко топки за голф и дори пачка двудоларови банкноти.

Въпреки това проблемът с космическия боклук като цяло продължава да се задълбочава.

Неконтролируемото натрупване на отработени космически обекти вече представлява заплаха за сателитите и потенциално може да бъде опасно за хора и оборудване в бъдеще.

През 2028 г. мисията Artemis IV трябва да достави двама астронавти на Луната, а Китай планира собствена пилотирана мисия около 2030 г.

И двете програми са част от по-широка стратегия за дългосрочно усвояване на Луната.

Според Бил Грей подобни инциденти биха могли да се избегнат, ако горните степени на ракетите се извеждат в орбити около Слънцето след приключване на мисиите им.

„Да се поставят горните степени в орбити, където те ще напуснат Земята и Луната и ще преминат в орбита около Слънцето, така че да не се сблъскат с нас за много дълго време“, казва той.

Какво да се прави с тези обекти след стотици или дори хиляди години, ученият оставя като въпрос за бъдещите поколения.