Десетилетия след потъването на луксозния италиански лайнер „Андреа Дория“ водолази продължават да рискуват живота си, за да изследват останките му на дъното на Атлантическия океан.

Този опасен обект вече е отнел живота на осемнадесет екстремни гмуркачи, но все още привлича търсачи на съкровища с новооткриващи се отсеци.

Катастрофата и коварните дълбини

Италианският кораб „Андреа Дория“ потъва през юли 1956 г. след фатален сблъсък с лайнера „Стокхолм“ в гъста мъгла край бреговете на САЩ.

В резултат на морската катастрофа загива петдесет и един души, но самият кораб остава на повърхността почти единадесет часа, което позволява спасяването на повечето пътници.

След това гигантският лайнер се спуска на дълбочина от около седемдесет и пет метра, превръщайки се в една от най-трудните цели за подводни изследователи.

В общността на водолазите този потънал кораб получава неофициалното название „Еверест на подводното гмуркане“ заради екстремните условия.

Мощни океански течения, ледена вода, минимална видимост и огромно налягане правят всяка експедиция смъртоносно опасна за неподготвените.

Вътре в кораба смелчаците ги очакват заплетени коридори, остри парчета метал, висящи кабели и гъста тиня, която мигновено влошава видимостта и при най-малкото движение.

За седем десетилетия под водата конструкцията на кораба е претърпяла кардинални промени и продължава неуморно да се руши под влиянието на агресивната морска среда.

Цели палуби на лайнера са се срутили, значителни части от носа и кърмата са се откъснали, а общата височина на съда е намаляла съществено.

В същото време именно тези разрушения неочаквано отварят достъп на водолазите до помещения и артефакти, които преди това са били надеждно скрити зад стоманени прегради.

Уникални находки и опасни експедиции

Историята на лова на съкровища от „Андреа Дория“ започва почти веднага след потъването му, когато ентусиасти започват да изваждат ценни вещи на повърхността.

През годините експедиции са извличали оттам бронзова статуя на адмирал, огромен корабен сейф, в който вместо милионни съкровища са намерени само малко пари в брой, и знаменития сигнален клаксон за мъгла.

Използването на съвременни газови смеси с хелий позволява на водолазите да работят на такива дълбочини по-дълго, но същевременно изисква безупречно изчисляване на времето за декомпресия.

През лятото на 2025 г. американските водолази Крис Огдън и Джо Мазраани извършват успешна мисия, изваждайки от останките уникален навигационен инструмент. Голям жирокомпас от капитанския мостик. Наложило им се е да разчистват рибарски мрежи, тонове кабели и парчета метал, за да изтеглят този прибор с помощта на специална подемна възглавница.

За съжаление, скоро след този невероятен успех, Мазраани внезапно умира при изследване на друг потънал кораб край бреговете на полуостров Кейп Код.

Спорове за опазване на наследството

Историята с намерения жирокомпас получава неочаквано продължение няколко седмици след трагичната гибел на един от откривателите му.

Оказва се, че горната част на прибора с градусите е липсвала не заради разрушение, а защото още през 1968 г. е била извадена от друг подводен изследовател – Ал Гидингс.

Научавайки за новата находка от новините, той се свързва с екипа водолази и разказва, че изгубената част се е съхранявала в хола му повече от половин век.

Процесът на извличане на артефакти от известни кораби постоянно предизвиква остри дискусии между водолази и професионални археолози.

Учените настояват, че историческите предмети трябва да останат на мястото на крушението или да се изучават изключително от официални експедиции.

Търсачите на подводни съкровища твърдят, че корабът бързо се разпада, затова без тяхната намеса океанът завинаги ще унищожи тези уникални вещи.

Благодарение на усилията на частни компании и ентусиасти много спасени предмети днес преминават реставрация и стават достъпни за широката общественост.

Ветеранът водолаз Джон Майер, който притежава правата за спасяване на имущество от „Андреа Дория“, редовно предава ценни находки на музеи.

Миналата година той предоставя на италиано-американския музей в Ню Йорк уникални експонати, сред които шезлонг, месингова камбана с тегло 63 килограма и спасителна жилетка на млад пътник.

Въпреки високия риск и трагичната статистика на смъртните случаи, подводният гроб на знаменития италиански лайнер продължава да привлича нови изследователи.

Тъй като конструкцията неуморно потъва в морското дъно на Северния Атлантик, водолазите се опитват да спасят колкото се може повече артефакти, преди корабът окончателно да се превърне в купчина ръждясал скрап.