На 21 август 1965 г. от Кейп Канаверал стартира американският космически кораб „Джемини-5“ с астронавтите Гордън Купър и Чарлз Конрад на борда.

Те прекарват в орбита почти осем денонощия – по-дълго от всеки друг екипаж дотогава.

Основната цел на НАСА е да провери дали човешкият организъм може да издържи в безтегловност толкова време, колкото е необходимо за бъдещ полет до Луната и обратно.

„Джемини-5“ е третият пилотиран полет от програмата „Джемини“ (Gemini)

Корабът е изстрелян с ракета „Титан-2“ от стартов комплекс № 19. Командир на мисията е Гордън Купър, който вече има опит в космоса с полет по програмата „Мъркюри“ и става първият човек, обиколил Земята два пъти. За пилота Чарлз Конрад това е дебютен полет.

Главната задача на мисията е да се установи как хората ще понесат осем дни в безтегловност – приблизително толкова е трябвало да продължат бъдещите лунни експедиции.

Успоредно с това Купър и Конрад провеждат редица медицински, технически и научни експерименти, както и подготовка за сближаване с друг обект в орбита.

За тази цел, два часа след старта, от кораба е отделена малка мишена, наречена REP. Тя е трябвало да симулира безпилотния апарат „Аджена“, с който корабите „Джемини“ в следващите мисии е трябвало да отработват маневри по сближаване и скачване.

Скоро след това обаче налягането на кислорода в системата на горивните клетки започва да спада, което принуждава екипажа да намали консумацията на енергия.

Сближаването с REP е отменено, въпреки че по-късно астронавтите все пак успяват да проведат няколко теста на радара и да симулират среща с въображаема цел.

През втората половина на полета възникват и проблеми с двигателите за ориентация и маневриране.

Въпреки това Купър и Конрад изпълняват почти цялата програма от експерименти.

Те заснемат Земята и облачната покривка, наблюдават зодиакалната светлина и провеждат медицински изследвания.

Мисията се превръща във важен технически етап

За първи път за електрозахранването на „Джемини-5“ се използват горивни клетки, които произвеждат енергия от водород и кислород – технология от решаващо значение за бъдещите полети до Луната.

Поради спада на налягането в тази система астронавтите са принудени да изключат повечето уреди, в резултат на което кабината потъва в студ и мрак.

Въпреки строгите ограничения на ресурсите, екстремната теснота и силната умора, екипажът издържа изпитанието. Това позволява на САЩ за първи път в историята да отнеме от СССР световния рекорд за най-продължителен космически полет.

„Джемини-5“ прекарва в космоса 7 денонощия, 22 часа и 55 минути, като прави 120 обиколки около Земята. Корабът се завръща на 29 август.

Приземяването е извършено с една обиколка по-рано от планираното поради приближаваща тропическа буря в расчетния район.

Поради грешни навигационни данни, въведени от оператор в наземния компютър, корабът се приводнява на около 130 км от набелязаната точка в Атлантическия океан.

Програмистът е въвел закръглена стойност за въртенето на Земята (24 часа вместо по-краткото звездно денонощие), поради което изправният апарат е направил изчисления по неверни данни. Купър и Конрад са прибрани на борда на самолетоносача „Лейк Шамплейн“.

Въпреки трудностите, полетът на „Джемини-5“ е обявен за успешен.

Той доказва, че човек е способен да се адаптира към продължителна безтегловност и след завръщането си отново да привикне към земната гравитация.