Изследователи от института SETI и НАСА анализираха 75 случая на паднали метеорити, заснети на видео и снимки, и разделиха пътя на космическата скала през атмосферата на седем етапа.

Целта им е била да разберат какво точно се случва с метеороидите по време на полета им.

Изследването е ръководено от астронома Питър Дженискенс от института SETI и изследователския център „Еймс“ на НАСА, а резултатите са публикувани в Meteoritics & Planetary Science.

Първият етап започва високо в атмосферата

Пред падащата скала се образува ударна вълна. Сблъсъците с въздушните молекули нагряват както самия обект, така и газа около него, което го кара да свети – така се появява метеор.

Със спускането си надолу въздухът става по-плътен, а метеорът – по-ярък. Някои от скалите се въртят бързо, като най-бързите от изследваните правят пълно завъртане за между 0,5 и 5 секунди.

Следва фаза на активно топене, при която метеорът се превръща в ярък болид

Въздушният поток отнася разтопената материя от повърхността, а капките от нея продължават да се изпаряват зад скалата. На този етап обектът може да загуби до 40% от масата си.

На по-ниска височина налягането става достатъчно голямо, за да започне скалата да се разпада.

Учените са установили, че това се случва при налягане, което е около 5 пъти по-ниско от това, на което издържат намерените на Земята метеорити.

Предполага се, че още преди навлизането в атмосферата в скалата вече има пукнатини от сблъсъци в космоса. А нагряването я прави още по-крехка.

След разпадането си основният обект бързо се забавя, а отломките му могат да продължат да се движат след него.

Когато и задната част на обекта се разпадне, фрагментите се разпръскват на по-широка площ и впоследствие падат на Земята, покривайки по-голям район.

В последния етап отломките вече са се забавили дотолкова, че спират да светят

Топенето престава, а на повърхността им остава тънка, тъмна кора. След това вятърът може леко да промени траекторията им, преди те да достигнат земята вече като метеорити.