Кадри от дистанционно управляем подводен апарат разкриха удивителна гледка: в основата на подводен глетчер в Южна Гренландия кипи бурен живот.

Хиляди ракообразни, риби и други морски създания се струпват по ръба на топящия се леден щит, буквално къпейки се във „водопади“ от минерални утайки.

Тази уникална общност беше изследвана от учени от Орхуския университет и Геоложката служба на Дания и Гренландия в сътрудничество с документалисти, пише Communications Earth & Environment.

Гмуркането в тези води е смъртоносно опасно поради постоянната заплаха от срутване на гигантски ледени блокове.

Затова изследователите са използвали компактен телеуправляем апарат (ROV). Първоначално учените са планирали да проучат само хидрологията – как се държи прясната топяща се вода, когато попадне в соления океан при отрицателни температури, но получените видеокадри надхвърлят всички очаквания.

Оазис на границата между лед и солена вода

Точно на границата на морския край на глетчера Нааят Сермиат изследователите откриват гъсто населена екосистема.

В обектива на камерата попадат плътни пасажи от крил, риби, морски червеи, амфиподи, копеподи, малки калмари, скариди, медузи и ларви на раци.

Някои организми дори са заснети да си почиват директно върху потопената във водата ледена стена.

Гренландските рибари отдавна са забелязали, че риболовът край глетчерите е най-продуктивен.

Традиционно се смяташе, че причината се крие единствено в процеса на „ъпуелинг“: прясната топяща се вода, излизайки изпод основата на глетчера, се устремява нагоре и повлича със себе си дълбоки морски слоеве, богати на минерални соли.

Това активизира растежа на фитопланктона и дава старт на цялата хранителна верига.

„Водопади“ от утайки като източник на храна

Наблюденията обаче доказват, че обитателите на фиорда реагират директно на вещества, измивани от самия ледников масив.

На видеозаписите ясно се виждат шлейфове от седиментни скали, които се спускат във водния стълб като кални каскади.

Крилът целенасочено навлиза в тези мътни потоци, което показва тяхната хранителна стойност. Въпреки че глетчерите се смятат за стерилни, те съдържат консервирана органика, минерали и колонии от криофилни водорасли.

При измиването им навън тези частици превръщат ледения ръб в истинска хранилка.

По-рано хранене на крил в зоната на топящи се води е наблюдавано в Антарктида, но толкова близо до ледникова стена подобно поведение се регистрира за първи път.

Климатична заплаха за подводния свят

Учените подчертават, че бъдещето на откритата биоценоза е застрашено от глобалното затопляне. Глетчерът Нааят Сермиат активно деградира.

По данни на глациолози, само от 2000 до 2020 г. 169 глетчера в Северното полукълбо са се отдръпнали толкова, че са загубили контакт с морето и са се оказали изцяло на сушата.

Ако Нааят Сермиат последва съдбата им, свързаната с него общност от организми ще загуби обичайната си среда на живот.

Бъдещето на местните ракообразни и риби зависи от механизма им на хранене: ако основният фактор е бил издигането на дълбоки води, продуктивността на зоната рязко ще спадне.

Но ако глетчерът продължи да подхранва океана чрез наземни потоци, екосистемата може частично да се запази.