Екип от изследователи използва частен самолет, за да проследи навлизането на сателити в земната атмосфера.

Целта на мисията е била да се проучи замърсяването, причинено от изгарянето на космически отпадъци.

Въпросните сателити са „Танго“ и „Самба“ на Европейската космическа агенция. Някога са били част от съзвездието „Клъстер“ заедно с вече изведените от орбита „Румба“ и „Салса“.

В продължение на 25 години квартетът е изучавал взаимодействието на магнитното поле на Земята със слънчевия вятър.

Сега ЕКА се възползва от контролираното унищожаване на „Танго“ и „Самба“, за да помогне на учените да разберат какво се случва, когато сателитите се разпадат и изгарят при завръщането си към Земята.

Международният екип е проследил двете навлизания в атмосферата. Те са се случили в два последователни дни – 31 август и 1 септември. Навлизането е станало над южната част на Тихия океан, на няколкостотин километра от полинезийския архипелаг Тонга.

Основната цел е била да се разбере как се разпадат сателитите и какви химични съединения се образуват

Все още се знае много малко за ефектите от навлизането на сателитите в атмосферата.

Учените също така не са сигурни кои апарати изгарят напълно и колко фрагмента могат да достигнат земята, създавайки риск за живота и имуществото на хората.

Изследователите са преследвали навлизащите апарати, следвайки точни изчисления, предоставени от контрольорите на ЕКА.

Според тях навлизането на сателитите, макар и през деня, се е виждало с просто око от борда на самолета и е създало зрелищни огнени кълба, продължили десетки секунди.

Това е била рядка възможност. Траекториите на „Клъстер“ са били толкова прецизно известни, че екипът е могъл да се подготви и да бъде на точното място в точното време, за да наблюдава експлозиите от разстояние само няколкостотин километра.

Самолетът е бил оборудван с 30 камери и спектрометри със специални филтри

Целта е била да се заснеме не само как се разпадат сателитите, но и да се открят спектралните подписи на химичните елементи, отделени при изгарянето им.

Самолетът е позволил на изследователите да преодолеят облаците, които биха попречили на наблюденията от земята. Както и да заобиколят най-плътния слой на атмосферата, който би изкривил измерванията.

Докато сателитите са се спускали, забавяйки се от умопомрачителната скорост от 36 000 км/ч, с която са навлезли в горните слоеве на атмосферата, самолетът се е приближил до тях на разстояние от около 120 км.

Камерите са заснели десетки фрагменти с невиждани досега детайли

Изследователите са се опитали да проследят и седем химични съединения, включително титан, натрий и калий, които се отделят при изгарянето на сателитите.

Екипът е проявил особен интерес към алуминия, който съставлява по-голямата част от корпуса на един сателит.

Алуминият не присъства естествено в земната атмосфера и най-вероятно образува алуминиев оксид по време на изгарянето.

Потенциалното наличие на алуминиев оксид в по-високи концентрации притеснява учените, тъй като може да предизвика изтъняване на озоновия слой в стратосферата.

Сега изследователите ще анализират събраните данни, за да установят какви точно химични реакции протичат във всяка секунда от процеса на разпадане и изгаряне.

Информацията ще помогне на учените в областта на физиката и химията на атмосферата да подобрят своите модели.

Това ще допринесе за по-доброто разбиране на потенциалните щети, които разрастващата се сателитна индустрия може да нанесе на планетата и нейния климат в бъдеще.