Според ново международно проучване извличането на метан от атмосферата може да предложи временен начин за понижаване на пиковите температури на Земята.

Учените обаче предупреждават, че този ефект е краткотраен

Затоплянето ще се възобнови, ако процесът бъде преустановен.

Изследването, публикувано в списание Phys.org, разглежда теоретичната възможност за отстраняване или разграждане на вече съществуващия в атмосферата метан.

Този подход се различава от традиционните усилия за намаляване на новите емисии и все още е в експериментална фаза.

„Премахването на метан може временно да намали пиковото затопляне, но не е постоянно решение. Ако спрем да го отстраняваме, затоплянето ще се върне“, обяснява професор Даниел Йохансон от Технологичния университет „Чалмърс“.

Въпреки че метанът се намира в атмосферата в значително по-ниски концентрации от въглеродния диоксид и има по-кратък живот, той е изключително мощен парников газ.

Поради тази причина намаляването на неговата концентрация би могло да повлияе на глобалната температура по-бързо в сравнение с намаляването на CO₂.

Изследователите са сравнили три различни стратегии:

• Премахване на атмосферен метан.
• Улавяне и дългосрочно съхранение на въглероден диоксид.
• Управление на слънчевата радиация (намаляване на слънчевата енергия, достигаща земната повърхност).

Компютърните симулации показват, че премахването на метан може да доведе до сравнително бързо охлаждане

При прекратяване на тази интервенция обаче затоплянето се възобновява, макар и не толкова рязко, колкото при спиране на управлението на слънчевата радиация.

За разлика от това, ефектът от улавянето на CO₂ може да бъде много по-дълготраен, при условие че газът се съхранява надеждно.

Според Йохансон премахването на метан трябва да се разглежда единствено като потенциално допълнение към основните стратегии. А именно – драстично намаляване на емисиите и дългосрочно улавяне на въглероден диоксид.

Едно от основните предизвикателства е изключително ниската концентрация на метан в атмосферата – едва около две части на милион.

Освен това премахването му може да повлияе на атмосферната химия, по-специално на взаимодействията с озона.

Това създава допълнителна несигурност относно въздействието върху климата, качеството на въздуха, човешкото здраве и екосистемите.

Авторите на проучването подчертават, че тяхната работа оценява потенциалните климатични последици от подобна интервенция, а не доказва готовността на технологията за мащабно приложение.