Астрономи предполагат, че преди милиарди години Слънцето може да е погълнало скалиста планета, няколко пъти по-масивна от Земята, а останките ѝ все още може да се крият в недрата на нашата звезда.

Според ново изследване в ранните етапи от съществуването на Слънчевата система Слънцето може да е погълнало скалиста планета с маса между пет и десет пъти по-голяма от тази на Земята.

Учените смятат,че останките от това небесно тяло може да са променили химическия състав на вътрешните слоеве на Слънцето, което би помогнало да се обяснят някои от загадките, свързани с нашата звезда.

Как учените са търсили следите от изчезналата планета

Изследователите са изхождали от факта, че младите звезди се формират, заобиколени от протопланетни дискове, където огромни количества материя постоянно се движат между диска и самата звезда.

Планетите, които се образуват в такива дискове, имат химичен състав, различен от този на газа около младата звезда.

Поради тази причина поглъщането на планета може да остави след себе си своеобразен химичен отпечатък.

Според съавтора на изследването Мутлу Йълдъз, именно тази следа теоретично може да бъде открита, ако се сравнят моделите за еволюцията на Слънцето с прецизни наблюдения на вътрешния му строеж.

За да проверят хипотезата си, учените са използвали софтуера MESA (Modules for Experiments in Stellar Astrophysics)

Той позволява моделиране на еволюцията на звездите и отчита как се е променял съставът им в зависимост от количеството и вида на материята, която са поглъщали през живота си.

След това изследователите са сравнили различни модели на Слънцето с данни за вътрешната му структура, получени чрез наблюдения на слънчевите трептения.

Този подход е позволил да се провери дали поглъщането на голяма скалиста планета би могло да обясни разликите между теоретичните модели и реалните характеристики на нашата звезда.

Каква следа може да е оставила планетата

Изчисленията на изследователите показват, че погълнатата суперземя може да е имала маса приблизително от пет до десет пъти по-голяма от земната.

След като планетата е потънала в Слънцето, нейната материя вероятно се е разтворила и е преминала към по-дълбоките слоеве на звездата.

Предполага се, че останките от небесното тяло сега се намират под конвективната зона на Слънцето.

Това е външният слой на звездата, където горещата плазма постоянно се смесва, издигайки се нагоре и спускайки се обратно надолу.

Една от основните следи за учените е необичайно ниската концентрация на литий в Слънцето.

Поглъщането на скалиста планета в ранния етап от съществуването на звездата би могло да обясни защо количеството на този елемент в нашето Слънце не съответства на някои стандартни модели за неговата еволюция.

Учените също така обръщат внимание и на други несъответствия между теоретичните изчисления и наблюденията на вътрешния строеж на Слънцето.

Според тях тези загадки може да са свързани и да имат общо обяснение – поглъщането на планета в миналото.

Защо в Слънчевата система няма суперземи

Тази хипотеза може да обясни и друга особеност на нашата планетарна система. Астрономите редовно откриват суперземи около други звезди, но в Слънчевата система планети от такъв тип липсват.

Като суперземи се определят планети, чиято маса е по-голяма от земната, но значително по-малка от масата на ледените или газовите гиганти.

Те могат да бъдат скалисти и по размери и състав да наподобяват Земята, въпреки че конкретните им характеристики варират значително.

Ако Слънцето наистина е погълнало суперземя в началото на своето съществуване, това би обяснило защо подобна планета не присъства днес сред осемте известни планети в Слънчевата система.

В същото време изследователите подчертават, че тяхната работа все още не е окончателно доказателство за такъв сценарий.

Може ли планетата да бъде открита вътре в Слънцето

На този етап учените не говорят за директно откриване на изчезналата планета, а за възможен набор от нейни химични следи.

Ако те наистина са се запазили в недрата на Слънцето, бъдещи наблюдения биха могли да проверят тази хипотеза по независим път.

„Следващата стъпка е да се установи дали тези отпечатъци могат да бъдат открити независимо.“

Именно това ще бъде основното изпитание за предложения модел. Ако други методи потвърдят характерните химични особености във вътрешността на Слънцето, версията за древната суперземя ще стане много по-убедителна.

Засега остава възможно и разликите между моделите и наблюденията да имат друго обяснение.

Ето защо историята за планетата, погълната от Слънцето преди милиарди години, остава научна хипотеза, а не установен факт.