Международен екип от учени изчисли, че в горния слой на лунната почва може да се съхраняват микроскопични частици с изкуствен произход, оставени от цивилизации от други звездни системи.

Според авторите на изследването, за проверка на тази хипотеза е достатъчно да се събере и детайлно да се проучи един кубичен метър лунен реголит.

Слънчевата система непрекъснато се движи през междузвездната среда на нашата галактика

Заедно с космическия газ и естествения прах, в нея могат да попаднат и микрочастици от изкуствени конструкции, разрушени преди милиони или милиарди години.

Земната атмосфера изгаря по-голямата част от този фин прах.

На Луната обаче атмосфера липсва, поради което повърхността на спътника действа като естествен капан, който натрупва космически утайки в продължение на милиарди години.

Авторите на труда – астрофизиците Люис Пино, Брайън Лаки, Иън Кроуфорд и Андрю Симион – се основават на идея на съветския радиоастроном Алексей Архипов.

Още в края на миналия век Архипов предполага, че в Слънчевата система може да се натрупват микроскопични артефакти.

Съвременните изследователи са комбинирали изчисленията за движението на междузвездния прах с модели на смесването на лунната почва вследствие на метеоритни удари.

Изборът на обем от един кубичен метър почва е направен от изследователите по практически съображения.

Приблизително толкова лунна скална маса е доставена на Земята общо от съветските автоматични станции „Луна“, американските астронавти от програмата „Аполо“ и китайските апарати „Чанъе“.

Учените предлагат образците от лунен реголит да бъдат пресявани с помощта на електронна микроскопия, рентгенова томография, спектроскопия и алгоритми за машинно обучение за автоматично разпознаване на образи.

Компютърното зрение ще помогне за отделянето на естествените минерали от микрочастици с необичайна кристална решетка, рядък изотопен състав или изкуствена геометрия.

Дори ако в пробите не бъде открита нито една техногенна частица, този резултат ще бъде от полза за науката.

Нулевият резултат ще позволи на астрофизиците да установят строго математическо ограничение върху общото количество технологичен отпадък, който хипотетични разумни цивилизации биха могли да разпръснат в галактиката през цялата ѝ история.